К О Р Е Н И

А Н Т О Н И Й  Г Е Н О В

1950 – 2006

На 15.12.2016г. се навършват 10 години от смъртта на един велик български артист, свързан кръвно с нашия град, а именно – Антоний Генов. В края годината, в която честваме 50 годишния юбилей на нашия град отдаваме заслужена почит на този бележит артист – любимец на поколения българи.

Въпреки че е роден и израснал в София, като дете Антоний е доста чест гост при своите роднини в тогавашното село Генерал Николаево сега кв. на град Раковски. Баща му Ангел Генов е роден и живял в Ген.Николаево преди да се установи в София.

В интервю пред местния вестник „Нови Хоризонти от месец февруари 1982 година по повод творческа среща – разговор, той споделя, че винаги си спомня за чудесните детски игри и преживявания по прашните улици на Генерал Николаево.

Антоний Генов е роден на 9 февруари 1950 година в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската Държавна Опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете.

Детската му мечта е да стане художник и дори кандидатства в Художествената Гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.

Завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”.Започва своята кариера на актьор в театър „Сълза и смях”, като не след дълго вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, „Чайка” на А.П.Чехов, „Дон Жуан” на Молиер и други. Особено ярко е постижението му в ролята на Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов.

В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов е една от най-големите звезди в българското кино. Емблематични са ролите, с които Антоний се превръща в любимец не само на българската публика. Панойот Волов в „Записки по българските въстания”, Велизарий във филма „Хан Аспарух”, д-р Банков в „Адаптация” на големия Въло Радев и още много други изиграни роли.

Заради големия си професионализъм и актьорско майсторство получава признание и много награди и отличия.

• Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма  Апостолите, Варна(1976).
• Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма Хан Аспарух (1982).
• Голямата награда „Златната роза“ за филма Те надделяха.
• Заслужил артист (1987).

До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.

В последните години от житейския му път Антоний страда от тежка депресия от случващото се в България, а именно криворазбраната демокрация, бавното и неусетно унищожаване на българската култура. Единствено частична утеха намира в реализацията на сина му Ангел, който поема актьорския път от родителите си.

Както казва един негов почитател: „Докато се федерализираме като държава, докато българският език стане втори език в земите на Аспарух, Симеон, Левски и Ботев, докато играем народните си хора в клубове и седенки – едни като емигранти, а други като такива, но духовни в родината си ще загубим България.