Празникът Въздвижение (издигане) на Светия Кръст – дървото на нашето спасение, е установен в чест на открив ането от императрица Елена, майката на Константин Велики, на Кръста Господен на хълма Голгота в Йерусалим, станало на 14 сепптември 320 г. През 335 г. в Йерусалим е осветена Базиликата на Гроба Господен, където е съхраняван векове наред Светият Кръст. Празникът възпоминава също така славното завръщане на Кръста в Йерусалим през 629 г., след като е бил плячкосан от езичниците перси и отнет от тях след разгрома им от византийския император Ираклий (610-641).

„Кръстът е: възкресение за мъртвите, надежда за християните, патерица за сакатите, утеха за бедните. Кръстът е: посрама за горделивите, юзда за богатите, ръководител за юношите, победа над демоните. Кръстът е: надежда за отчаяните, кормило на плаващите, пристанище за обуреваемите, стена против врага. Кръстът е: венец за старците, баща за сираците, пазител на младенците, съветник за праведниците. Кръстът е: слава за мъжете, величие за царете, светлина за стоящите в тъмнина, любомъдрие за варварите. Кръстът е: съблазън за иудеите, безумие за езичниците, мъдрост за невежите, свобода за робите. Кръстът е: проповед на пророците, спътник на апостолите, чест за мъчениците, радост за йереите. Кръстът е: основа на Църквата, увтърждение на света, сила за немощните, лекар за недъгавите. Кръстът е: хляб за гладните, извор за жадните, покривка за голите, очищение за прокажените.“