В ранната утрин на 6 септември група от 49 поклонника се завърнахме от Поклонничеството, което беше организирано от енория „Пресвето Сърце Исусово“ – гр. Раковски.
Групата потегли към Черна Гора в късния следобед на 30 август и успя до сутринта да пристигне в гр. Будва. След настаняването в хотела всички имахме възможността да разгледаме „Стария град“ и да се полюбуваме на прекрасната Будвенска ривиера.
Божият ден – Неделята – 1 септември започна с разходка с лодка близо до бреговете на гр. Котор, имайки възможност и за посещение на острова „Свети Георги“ и малката църква на него – „Дева Мария на изцелението“. Програмата продължи с разглеждане на „Стария град“ Котор, в когото се влюби голяма част от поклонниците. Денят Господен завърши с празнична Света Литургия, която беше отслужена от отец Младен Плачков в църквата „Свети Йоан“ от XVIII век. По време на Литургията се помолихме и за здравето на малкият Антъни от град Раковски!
Началото на новата седмица – понеделник – 2 септември – посетихме гр. Дубровник – Хърватия. Дубровник е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е световноизвестен туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания. В „Стария град“ бяхме разведени от екскурзовод, който ни разказа най-важните неща за града на български език.
След обяда групата потегли към крайната ни цел – Меджугорие.
Къде е това?
В Меджугорие живеят хървати, но това не е Хърватия, а Херцеговина – област, населена с хървати католици, която и при Тито, и сега, е предадена към Босна – страна, населена предимно с мюсюлмани и заедно с нея образува държавата Босна-Херцеговина. Столицата на Босна е Сараево, на Херцеговина – Мостар. Меджугорие е на трийсетина километра от Мостар. Мястото не е от най-достъпните, но това не пречи всяка година да го посещават над милион и половина туристи поклонници. От началото на необикновените събития Меджугорие е посетено от над 25 милиона души.
В „малкото“ свято място бяхме посрещнати с топла вечеря от семейството на Таяна и Горан – млади хора, изградили своя къща за приемане на поклонници.
Слънцето току що се бе показало, когато нашата група се озова в подножието на планината. Планината, която беше мястото на явленията на Девата! С бавни стъпки по трудно каменистия път се отправихме всички нагоре, помагайки и на по-възрастните от нас да не изостават от групата. Точно когато слънцето като ореол се бе озовало над Мариината статуя – нашата група бе горе – там, на мястото където Исусовата майка се яви за да ни накара да се молим за мир. Оставайки пред нейния образ, всеки имаше възможността за своите молитви в тишината, която бе обзела дори и най-твърдия камък.
Слизайки от планината нашата група се озова в дома на Общността „Ченаколо“!
Общността „Ченаколо“ представлява едно „училище на живота“, едно „голямо семейство“, където посрещнатият човек може да се чувства „у дома си“ и по този начин да преоткрие своето достойнство, изцелението на раните, мира в сърцето, радостта от живота и желанието да обичаш.
В нея се предлага прост и познат начин на живот на тези, които почукат на вратите и – безплатно посрещане като знак за истинска любов, искрено приятелство като основа на човешките взаимоотношения и братската любов, преоткриването на работата, преживяна като дар и ангажираност за узряване на отговорностите на живота, молитва и вяра в Исус Христос, който умря и възкръсна за нас, като отговор на нуждата от безкрайна любов, която обитава човешкото сърце.
Групата имаше възможността да чуе свидетелствата на двама младежи, които живеят в Общността, след което всеки отдели по нещо от себе си, оставяйки го за живота на младежите.
Красивият ни ден продължи с отслужването на Светата Евхаристия в защитеното „Майчино село“, в една капела, която е част от Детска градина, построена за децата, останали без родители след войната.
Невероятен бе и завършека на деня – измолването на „Кръстния път“, който завърши пред „Бронзовата статуя на Исус – възкръсналa от кръста“
На следващия ден – сряда – в програмата на групата бе предвидено посещение на природната забележителност „Водопадите на Кравице“. Никой не скри радостта си от красивата гледка на природата и бързо се влюби в това място. Изненада за групата бе и следобедното посещение на най-старият музей в Босна и Херцеговина, намиращ се в гр. Любушки!
Вечерта групата ни имаше възможност за участие във всеобщата молитва за здраве, която бе измолена на площада зад енорийската църква „Свети Яков“ в Меджугорие.
С вкус на лека тъга заради края на това поклонничество, в четвъртък сутрин групата ни потегли за България, като по пътя имахме възможност да посетим градовете Мостар и Сараево.
С благодарности преди всичко към Бог и Дева Мария, поклонниците се завърнаха живи и здрави по домовете си, носейки Марииният благослов на нашите семейства, близки, приятели…за цялата ни енорийска Общност!
Изказваме своята благодарност към нашите духовни наставници в това пътуване – отец Младен Плачков и сестра Надя Ружина, които през целия път поддържаха жив християнският ни дух.
Благодарим и на нашите шофьори – Георги и Иван от фирма „Брезово експрес“, които ни возиха по трудния път, успявайки навреме да достигнем до планираните посещения от програмата.
Благодарности и към едни хора, останали в сянката на това пътуване – д-р Ралица Василева и м.с. Ани Друмчийска, фирма „Миг 6“ – Пламен Петков и Георги Пачов приготвили хляба за сандвичите, семейството на Иван и Веселина Балабански, които подготвиха подаръците за нашите домакини в Меджугорие, Силвия Ковачева, която организира настаняването ни в хотела в Будва и посещенията в Котор и Дубровник, жените, работещи във шивашка фирма „Легия“, които ушиха нашите шалчета, сестрите Францисканки, които осигуриха броенички за всеки един от групата!
