Роден: 8 януари 1894, Здунска Вола, Полша
Починал: 14 август 1941, Аушвиц, Полша
Честване: 14 август
Вид честване: възпоменание

Св. Максимилиян Мария (Раймунд) Колбе е полски свещеник от Ордена на малките братя конвентуалци, мисионер, основател на “Милицията на Непорочната Мария” и мъченик. Роден е през 1894 г. в Здунска-Вола, Полша в многодетно семейство. През юни 1902 г. приема Първо причастие. Съществено значение за бъдещата му съдба изиграва видение, за което след години той самият си спомня: „Помолих Божията майка да ми каже какво ще се случи с мен… Тогава тя ми се показа, като държеше две корони: едната бяла, а другата червена. Попита ме дали искам тези корони; бялата означавала, че ще издържа в чистота, а червената, че ще бъда мъченик. Отговорих, че искам и двете.“ Раймунд постъпва заедно с брат си Юзеф в Ордена на Францисканците-Конвентуалци и приема името Максимилиян Мария. Започва следването си в Краков, а няколко месеца по-късно е изпратен в Папския университет в Рим, където учи философия и богословие. Ръкоположен е за свещеник през 1918 г., след което се завръща в Краков. С приближаването на Европа към Втората световна война, Максимилиян извършва интензивно мисионерско апостолство. Разпространява почитта към Дева Мария и основава “Милицията на Непорочната Мария”, както и списанието “Рицар на Непорочната”, което придобива голяма популярност и достига тираж от милиони копия за около десет години. През 1941 г. е депортиран в концентрационния лагер Аушвиц. В лагера Колбе предлага на палачите живота си в замяна на този на негов другар затворник – баща на семейство, отдавайки своето служение като жертва на милосърдие и образец на вярност към Бога и хората. Датата е 14 август 1941 г. и той умира, като последните му думи са „Аве Мария“. Беатифициран е през 1971 г. от папа Павел VI, а през 1982 г. е канонизиран от папа Иван Павел II, който го нарича „покровител на нашия труден век“. Неговата фигура стои на кръстопътя на възникващите проблеми на нашето време: глад, мир между народите, помирение, необходимост от осмисляне на живота и смъртта.