Да отдадеш 35 години на акушерската професия… говори акушерка Анка Терзиева

На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ. Той се чества от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

Специално за R-news интервю даде акушерка Анка Терзиева.

Акушерка Анка Терзиева е отдала 35 години от живота си на професията целяща сбъдването на най-съкровената мечта за всяко семейство – да имат дете, да бъдат родители.

  • Здравейте, госпожо Терзиева! Честит празник! Благодарим Ви, че се съгласихте да дадете това интервю! За нас е чест! 

– Здравейте! Много благодаря за поканата! 

  • Разкажете ни защо избрахте професията акушерка?

– От малка израснах в семейство на благородни и възпитани родители. Баща ми ме закърми с думите: доброта, помощ, любов. Точно тези думи ме съпътстваха в живота и ми начертаха моя път към акушерството.

  • Какво е за Вас акушерството?

-Чудесно е първа да посрещнеш живота, първа да чуеш плача и началото на новия живот, първа да положиш малкото скъпо, пухкаво телце в ръцете на щастливата майка. Това са само трепети на една акушерка, само тя може да ги усети.

  • Можете ли да кажете приблизителна бройка на бебетата, на които сте помогнали да се появят на бял свят.

– Към 230, защото не съм работила непрекъснато в родилна зала, а съм била в женска консултация.

  • Кой е най-важния съвет който сте давала на младите майки?

Към бременните да посещават още в първите месеци женските консултации, да слушат лекциите, които им се изнасят по време на прегледа и да питат за всичко, което ги интересувa без да се срамуват.На майките, когато гушнат малкото и скъпо телце, да усещат топлината и здравето му. Е, не е ли това най-голямата радост за една майка?

  • Какви емоции събужда във Вас деня на родилната помощ?

-Денят на родилната помощ ме връща в спомените на младата акушерка, а те са: усмивките, прегръдките, думите помниш ли, помниш ли… и веселите празници. Денят на родилната помощ събужда в мен спомени за лекар, който не е вече между нас…Искам на този ден да ме чуе на небето д-р Сарийски, който винаги ще го нося в сърцето си, той ме научи на смелост, знание, умение, труд , обич към родилката.Може би горе ще пролее една сълза от радост, че не е забравен. Вечна му памет!

  • Пред какви трудности сте се изправяли през годините в които сте практикували акушерската професия?

-Имала съм много трудности, работех в селски родилен дом в гр.Брезово. Трябваше да отговарям за два живота, а неизвестността от края, тя те държи винаги в напрежение. Какво може да се случи?Няма лекар, сама си.Имала съм смъртен случай на дете, раждане на болно дете с много рядко заболяване, което никога не бях виждала.

  • Какъв съвет ще дадете на днешните акушерки?

-Да бъдеш обичана, а това значи да отдадеш всичко от себе си, за здравето на жените от гр. Раковски.Спасихме много жени от коварната болест на гърдите.Сега съм щастлива, че съм оставила някоя диря, всички възрастни жени познават 84 годишната баба Акушерка, как е работила в младоста си и как се е грижила за тяхното здраве.Всички жени го заслужават. Към младите акушерки, моят съвет е.Бъдете живи и здрави и не бройте годините, нека душата Ви е винаги млада, нека сърцето се вълнува.Нали така най-истински се живее, обичайте професията си!