С Възпоменанието на всички Покойни верни, Светата Майка Църква се застъпва пред Бог за душите на всички, които са ни предшествали във вярата и заспаха с надежда за възкресение и за всички онези, чиято вяра, от началото на света, познава единствено Бог, защото пречистени от всяко петно на греха, влезли в общението на небесния живот, да могат да се радват на вечното блаженство.

Литургичното възпоменание на всички починали верни, се заражда през IX век в монашеска среда. Честването на този ден е установено, за да помогне за изкуплението на душите на праведниците, които са все още в Чистилището. Този обичай постепенно става всеобщ и Църквата го утвърждава и включва в своя литургичен календар на 2-ри ноември. Това е христиански дълг към всички души, но особено към тези, които нямат никой, който да ги споменава. Християнската надежда намира своята основа в Библията, в непобедимата Божия доброта и в Божието милосърдие, затова вярващите се молят за своите починали близки и се доверяват на тяхното застъпничество и се надяват да се присъединят към тях в небето, за да бъдат присъединени към избраните за прослава на Божията слава. „Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исус Бог ще приведе с Него.“ (1 Сол. 4:14) и „Както в Адам всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Кор 15:22) казва Свети Апостол Павел.

Когато си спомняме за нашите починали близки, небето и земята се срещат в прегръдка, за да подновят вечния завет на любовта, който ни е обединил в живота и който ще намери своята пълнота и истина при срещата ни с Господ. „Тези, които обичаме и сме загубили, вече не са там, където са били, но са винаги там, където сме ние“ казва Свети Августин.

Réquiem ætérnam dona eis, Dómine, et lux perpétua lúceat eis. Requiéscant in pace. Amen.

Вечен покой дай им, Господи и вечната светлина да ги озари. Нека почиват в мир. Амин