Днес Църквата чества възпоменанието на Прескръбна Божия Майка, която, в подножието на кръста на Исус, бе интимно и вярно свързана със спасителната страст на своя Син и се представи като новата Ева, защото точно както неподчинението на първата жена доведе до смъртта, така нейното възхитително послушание води към живот. Възпоменанието ни призовава да преживеем решаващия момент в историята на спасението, а майчинството ѝ приема универсални измерения в изпитанието.

Предаността към Прескръбната Божия Майка придобива особена последователност от края на XI век и е предшественик на литургичното честване, установено по-късно. Доказателство за тази преданост е много популярната поема „Stabat Mater Dolorosa“ на латински, приписвана на Якопоне да Тоди, италиански францискански монах от XIII век. Честването минава през различни етапи, докато култът се разпространява. Възпоменанието е въведено в римския календар от папа Пий VII през 1814 г., като той разширява литургичния празник за цялата Църква в третата неделя на септември. И накрая, папа Пий X определя окончателната дата 15-ти септември, веднага след празника Въздвижение на Светия Кръст (14-ти септември), с името „Скръбна Божия Майка“.

О, Прескръбна Божия Майко, Царице на мъчениците, Утешителко на наскърбените, моли се за нас!