Роден: I век, Бетсаида

Починал: около 100, Ефес

Честване: 27 декември

Вид честване: ПРАЗНИК

Покровител на: писатели, богослови, издатели, печатари, книговези, книжари

Син на Зеведей, богат рибар от Бетсаида, и на Саломе, една от жените, които са се поставили в служение на Исус и Неговите апостоли, Иван вероятно е бил образован, подобно на брат си Яков, в кръга на ревностната общност на зелотите. Един от първите апостоли, призовани от Христос за Негови ученици, той скоро става един от най-активните членове на групата на когото Господ поверява най-вече задачи и най-съкровените тайни.

Именно той е и ученикът, на когото разпнатият Исус поверява грижите за Своята майка. В Евангелието и в други писания той се проявява като богослов, който, считан за достоен да съзерцава славата на Въплътеното Слово, ни извести това, което видя с очите си. След написването на Евангелието и божествения Апокалипсис и след като основава и управлява църквите в Азия, в края на дълъг апостолски живот е заточен на остров Патмос. Изморен от старостта, умира в Ефес около стотната година.

На Свети Иван, апостол и евангелист дължим най-съкровения Исус, Този, Който най-дълбоко се проявява като Божи син, станал човек. На „ученикът, когото Исус обичаше“ е даден дарът да „облегне” главата си на гърдите на Учителя и в същото време той е ученикът, който „влиза” в пълната тайна на празния гроб и вярва на Възкресението. Олицетворение е на съвършения, истински верен ученик на Христос, на вярващия, получил Духа и всичко това ни кара да разберем, че само дълбоката връзка с Исус прави също всеки от нас „ученикът, когото Исус обича“, способен да проникне в дълбокия смисъл на историята на спасението и нейните символи, напълно завършени в Исус, в Неговата личност и в Неговата Пасха на Възкресението.