Димитър Списаревски е роден на 19-ти юли 1916 година в Добрич. Баща му- офицерът от запаса Светозар Списаревски и чичо му -дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котелски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век.
През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град е присъединен към Румъния. Патриотичното му семейство отказва да живее под флага на друга държава освен България и за това се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а през 1932 заживяват в София. Димитър е футболист на ЛЕВСКИ СОФИЯ в периода 1933-1935.
След това завършва Националният военен университет „Васил Левски“ и постъпва като пилот. Обучава се за една година и в Германия. През престоя си там си позволява да прояви голяма смелост ( или голяма лудост?)- да набие един нацистки офицер, позволил си да нарече българите туземци. Димитър Списаревски е убеден патриот, ненавиждащ комунистическите и всякакви безродници, въпреки, че като офицер от армията, той почти презира полицаите и заявява:“Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец!“.
Идва и знаменитата дата- 20.12.1943. Капитан Списаревски е на смяна в летището в Божурище. Към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета с цел да срине столицата със земята. Срещу тях се изправя едва 36 самолета на родната авиация. На смелият капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изстребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина атакувана устремно, без да се интерасува от огъня на изтребителното й покритие. С непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители.Българинът разбира, че няма да излезе жив от котела, в който се намира. Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва във водача на формацията, тежък американски бомбардировач.
Бомбардировачът е разцепен и се разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.Самолетът на Списаревски пада разбит на височините на над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасят летеца местни хора, сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразения четиримоторен бомбандировач, наблизо до единствения оцелял от него-картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност, той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.
Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтанант Джон Маклендън, който малко след това, също е свален и пленен. Той дава едно от най-точните описания на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтанатн разказвайки за стореното от Списаревски, споделя:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяюща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“
Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбандировач подофицер иска да се срещне с майката на българският капитан, и в знак на дълбоко уважение към нейния син, и предава всичките си ордени и медали.
Националният клуб на привържениците се покланя пред паметта на Димитър Списаревски!