Възпитаничката на ОУ“Хр.Ботев“ Михаела Ячева се представи успешно на националния конкурс за млади философи“Малкият принц“. Йосиф Гаджев пък се класира на второ място в националния ученически конкурс за есе посветен на 155 години от рождението на Алеко Константинов.

„Това е въпрос на дисциплина … Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

Много вечни мъдрости , събрани сред страниците на една малка книжка, завеща на човечеството френският писател Антоан дьо Сент Екзюпери.
Вече седем десетилетия светът чете „Малкия принц” , откривайки непреходни истини.
И днес, щом стане сутрин, всеки човек , след като обърне внимание на добрия си външен вид , трябва да се потруди и върху позитивното си отношение в света около себе си.
Нашият земен свят не е много по-различен от света на момчето, което обитава астероид, голям колкото една къща.Както в дома си се грижим да ни е чисто, светло,топло, така трябва да се грижим за прекрасната си планета.На нея живеят добри и не чак толкова добри видове растения и животни.Ние трябва да изкореняваме влиянието на „лошите видове храсти“, каквито са баобабите на планетата на Малкият принц. Защо? Отговорът е ясен, ако позволим на огромните бъдещи растения да порастат, те ще заемат цялата земна повърхност и няма да има място за живот за всички останали.
Макар че в последно време на Земята има хора, които се опитват да оказват влияние върху всички народи, всявайки страх чрез войни и безумни атентати , ние трябва да се борим срещу тях, защото смачкват душевно и физически цели нации, карайки ги да пропътуват огромни разстояния и да се заселват на места, в които все още „баобабите“ не са се извисили. Това са народите,чието население сутрин се усмихва първо на себе си и се стреми да изкоренява малките стръкове на приличащите на розови храсти-баобаби.
А каква ли би била нашата планета , ако засадим навсякъде на мястото на злото, рози-ароматни,цъфтящи, красиви, нежни, но и с бодли, които ги предпазват?Това би бил свят на рая, в който всички хора ще живеем мирно и с любов помежду си.
За катастрофиралия в пустинята пилот и малкото момче от чужда планета, тези мечти са техният мираж.В пустинята са само те и разговорите им са толкова спасяващи, че ако те започнат да воюват ще се превърнат в песъчинки. Песъчинките в огромната пустиня са пример за безотговорното отношение спрямо земната природа от нас-хората. Ние можем да се погрижим да посадим добро..Да намалим влиянието на парниковия ефект, чрез който силните нации превръщат огромни площи в пустини, от които хората бягат, за да оживеят.
Пилотът е информиран за вредното влияние на огромните баобаби от своя нов приятел-Малкият принц. Тези дървета са олицетворение на лошата енергия, която цари и в цялата Вселена. Дали те са на астероида или на Земята, ако допуснем да се размножават и не ги изкореним в точното време ,ще изложим всички видове на гибел.
За жалост-в двадесет и първи век още не сме изкоренили злото-то е в домовете ни , в болниците , в училищата, в интернет – в целия свят.
„Злите” растения , видели слънчева светлина, изведнъж са се събудили и растат със скоростта на светлината.Всеки народ е потърпевш от влиянието им.
Може би родителите на всяко дете трябва да го научат още от мъничко,какъвто е и героят на Екзюпери, всеки ден да изкореняват злото около себе си и да излъчват позитивна енергия, за да оцелее в този прекрасен, но пълен със зло свят.

А дали Малкият принц е имал родители?!Защо е толкова сам в света и на своята планета-окичена от една единствена роза и много баобаби?Дали наистина доброто е толкова малко сред сивотата на злото? Дали светът на това момче не е бил пред изчезване и дали авторът не иска да ни предупреди , за това какво ни очаква, ако не се променим и започнем да се грижим за планетата си? Дали едно човек може да спаси цяла планета?!Дали не е необходимо всеки да се постави на мястото на Малкия принц?
Все въпроси с неясни отговори-но е ясно,че само един вид не може да спаси дадена система, всички частички на тази система трябва да са единни и още от сутринта да се грижим за света около нас..
Вечната борба между доброто и злото, поднесена ни от прекрасното и борбено момче в приказен вариант.Чудесен е начинът, по който ни е показан важният въпрос за оцеляване на нашия свят. Да носим в сърцето си любов , постоянство и дисциплина, защото” Това е въпрос на дисциплина … Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

Само трябва да решим да дадем ли шанс на доброто да вирее на планетата ни или да изчезнем, оставяйки я в ръцете на злото.

Данни за участие в Национален конкурс на малките философи „Малкият принц”

ИМЕ НА УЧАСТНИКА: МИХАЕЛА СЛАВЧЕВА ЯЧЕВА

КЛАС :VІ^а  клас в ОУ „Христо Ботев” , гр. Раковски

ПОЛ- ЖЕНСКИ 

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ : гр. Раковски, ПК 4150, обл. Пловдивска, община Раковски, ул. „П. Богдан” № 48

Директор: Кремена Алексиева,

Лице за контакт: Снежана Царова –тел. 0895524514

e-mail: snejence@abv.bg

НАЦИОНАЛЕН УЧЕНИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ, ПОСВЕТЕН НА 155 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ- Община Свищов, Международна фондация „Алеко Константинов” към исторически музей

Вярвате ли в приятелството

Приятелството – една дума събрала в себе си толкова много . За да живее пълноценно човек, трябва да има близко същество до себе си. Без значение на колко е години, всеки търси топлина, обич и внимание. Понякога дори не е необходимо да я получаваме. Понякога просто имаме нужда да даваме. Понякога не е необходимо да прегръщаме хора, понякога имаме нужда просто от туптящо сърце… За мен, за теб, за нас.

Че кой не вярва в приятелството, че кой не иска да поделя трудните моменти, моментите на щастие, истинските усмивки и горчивите сълзи. Бих казал само този, който не се е родил. Щом имаш сърце, искаш да имаш приятел.

Спомням си за едно момче от една съвсем малка книжка, на една съвсем мъничка планета. Всъщност не планета, а метеорит, чиято най-голяма мечта беше да не бъде сам. Мама много обичаше да ми чете тази книжка, за един мъничък принц, който търсеше приятел. От много малък знам, че приятелството никак не е лесно, защо ли? Защото преди всичко трябва да бъдеш искрен със себе си. Да признаеш: ,,Аз съм сам, аз съм сам, бъдете ми приятели‘‘. Да признаеш, че приятел може да ти бъде всеки, дори и една роза, стига да можеш да видиш тръните, с които се защитава тя. Стига да откриваш нейните слабости и да приемеш, че те просто са част от нея. Защото всички ние сме слаби. И аз, и ти, но заедно борим баобаби и се крием от неприятни ветрове.

Мъничкия ми живот ме е научил, че за да вярваш в приятелството, трябва да научиш любимото същество на ,,Себе си ‘’. Какво значи това ли? Ами много е просто – кога лягаш, кога ставаш, какво обичаш, какво мразиш, в колко часа тръгвате на училище, кога се срещате след това. Нужни са обреди. И тези обреди искат близост, и тази близост не е виртуална близост, защото има хора, които са с над две хиляди приятели във фейсбук, но дори и без един истински. И не защото е трудно, а защото изисква любов, търпение, солидарност и всеотдайност. Изисква закрила от по-силния. Всъщност изисква, като, че ли да няма това по-силен, по-слаб, а равенство в желанията, делата, и искреност в думите. Приятелят, този който те разбира, този на който можеш да повериш дори и собствения си живот.Той е винаги на среща, за да ти даде съвет или просто да те изслуша… и не очаква нищо в замяна. С този човек трябва да се приемате такива каквито сте. Можеш да му кажеш къде греши, да се радваш на успехите му, както и той на твоите. В такова приятелство имам вяра. А доверието е нещо, което се гради много трудно, а рухва, като къща от карти, за няколко секунди… за това и родителите ми казват, че човек често бива наранен от хората, които най-много обича. От хората, които е опитомил и които са го опитомили. Неговите приятели. Щом ще плачеш… печелиш ли? Ама, че разбира се. Много истински спомени, много паметни преживявания и чувството да даваш и получаваш, да имаш значение. Нищо, че може да си поплачеш след това.

Аз искрено вярвам в истинското приятелство. Чувал съм поговорката ,, Ако някой е приятел на всички, не е приятел на никого’’ и аз съм на това мнение, защото истинските приятели се намират трудно, много трудно, затова са толкова ценни и важни за нас. Кой е твоят най-добър приятел? Този който има скъп лаптоп, хубава къща и много пари? Не! Най-добрият приятел не може да се купи с абсолютно нищо. Истинското приятелство, в което мисля, че всички трябва да вярват е не само събирания и смях, а и подкрепа, когато имаш приятел знаеш, че дори и да изгубиш всичко, има някой който да протегне ръка и да ти помогне във всяка ситуация.. А вярата в приятелството е толкова важна, колкото любовта. Аз вярвам в приятелството, защото то е най-важния фактор, за да бъдеш щастлив!

,, Да отхвърлиш приятеля си е все едно да отхвърлиш живота си!‘‘ е казал Софокъл, затова аз напълно вярвам, че истинското приятелство е съществувало, съществува и ще съществува, то е неделима и много значителна част от човешкото съществуване, без която не би продължило!

Спомням си, че когато бях по-малък възрастните около мен ме караха да науча една песен за двама приятели, които винаги били двама и се скитали и в полета и газели в реки. Те се скитаха винаги двама винагии… две усмихнати хлапета, винаги двама винаги… Не знам защо, но отказвах.. отказвах да я пея, защото не исках, да покажа сълзите в очите си, сълзи от липсата на най-близките ми същества. Моите приятели. И до ден днешен, песента не ми е любима и често ме натъжава, защото тя ме научи, че понякога хората, които обичаме може да не са до нас, но би било ужасно ако въобще не сме ги срещали. Защото да изгубиш приятел или той да е далеч от теб е много по-добре от колкото да не си имал или да не си бил такъв.

Изготвил:

Йосиф Младенов Гаджев гр. Раковски , ул. „П. Богдан „ № 117, тел:0887883132
ОУ „Христо Ботев, VІ клас, гр.Раковски, обл. Пловдивска

e-mail: snejence@abv.bg -Учител по БЕЛ