Непорочно зачатие Богородично – енорийски храм, в град Раковски, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на кв.
„Парчевич“. Устрояването на католическото село Парчевич e станало след намесата на свещениците. Старото му име e Алифаково, по името на местен мюсюлмански светия – АлиФакъ, чийто гроб до началото на XX век привличал многобройни поклонници. Преди Освобождението село Алифаково е заселено с богати турци. Българите-павликяни от съседните села са работили като ратаи на турските чифлици. Поради голямото си увеличение в края на XIX век, в началото на XX век жителите на Балтаджии започват да изкупуват имотите на изселващите се турци от Алифаково. С увеличаване на броя на семействата, преместили се от Балтаджии в Алифаково, нуждата от постоянен свещеник в селото нараства. Балтаджии помагат със средства за построяване на сграда, която да служи за място на църковни служби и за място, където да живее свещеникът. Възрастният отец Франц Човалков е първият постоянен свещеник в селото. На 24 октомври 1918 г. отец Венцислав Гайдаджийски е назначен за енорист. През 1919 г. храмът е завършен, с което формално се поставя началото на енорията. Църквата е разрушена през 1928 г. от Чирпанското земетресение. Оцелява само камбанарията. Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с храмовете на съседните католически села – „Пресвето сърце Исусово“ в Калъчлии и „Свети Михаил архангел“ в Балтаджии. Главна заслуга за това има апостолически делегат в България Анджело Ронкали. Архитектурата е трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна
камбанария над главния вход, проектирана от архитект Камен Петков. Католическата църква в село Борец е изпълнена по същия проект. Населението на Алифаково – около 200 души участва с доброволен труд. Храмът е осветен на 8 ноември 1931 г. Сестра Мариана Караколева от Обществото на сестрите на Св. Йосиф на явлението е родена в енорията. След политическите промени през 1989 г. енористи в енорията са завърналите се от чужбина в България отци-конвентуалци Симеон Луков от 1991 година, Максимилиян Балабански от 1992 г. и Георги Арлашки от 1995 г. От 1999 г. до смъртта си през 2005 г. енорист е отец Йосиф Пищийски. Църквата е ремонтирана основно в началото на XXI век. Храмов празник – 8 декември. Енористи и свещеници, служили в енорията: отец Франц Човалков; отец Венцислав Гайдаджийски (1918-1960); отец Николай Радев (1961 – 1990); отец Симеон Луков (1991); отец Максимилиян Балабански (1992
– 1993); отец Георги Арлашки (1995 – 1999); отец Йосиф Пищийски (1999 – 2005); отец Артур Хелстовски (допълнителните снимки са от освещаването на храма през 1931 г. и честването на 50-та годишнина му.

Снимка: Красимир Романски