На националния ни празник 3-март специално за читателите на R-NEWS интервю даде Иван Плачков – авторът на „Малка енциклопедия град Раковски“

• Здравейте, г-н Плачков, честит празник! Благодарим Ви, че се съгласихте да дадете интервю за нашите читатели!

-Здравейте! Честит национален празник и на Вас и на читателите ви!

• Моля, Представете се накратко на нашите читатели?

-Родом съм от Секирово, където и започнах училище. Завърших Компютърно инженерство и Приложна математика и информатика в Техническия университет в София. Повече от 20 години живея със семейството си в Канада. Имаме две деца в ранните тридесет години и от една година се радваме на внучка.

• Как Ви дойде идеята за написването на „Малка енциклопедия град Раковски“?

-От много години събирам информация от различни места за град Раковски, раковчани и също за католицизма в България. През есента се замислих за бъдещето на тази информация, как да бъде съхранена и предадена на младите хора. Въпреки че от години правя приноси към българската секция на Уикипедия, не беше ми минавала идея за енциклопедия. През есента в едно списание случайно се сблъсках с енциклопедичния формат и миналия декември започнах да събирам информацията в този формат на едно място, в един файл.

• Няма много книги, които са писани за град Раковски, какво ви вдъхнови да напишете тази енциклопедия?

-Едно уточнение – аз не съм автор на целия материал, който е включен в  енциклопедията, с изключение на няколко статии, които съм отбелязал като авторски. Аз съм ползвал други източници и съм групирал информацията хронологично по теми. Сега на въпроса Ви – има един проблем, които се подминава от десетилетия. Преди да го спомена, искам да кажа, че това е лично мое наблюдение и не е задължително вашите читатели да са съгласни с него. Някои от младите раковчани (не всички) в късните тийнейджърски или ранни 20 години минават през период, който аз наричам „криза на идентичността“. В един момент идва време за въпроса „защо католици?“. Този период може да бъде кратък или дълъг, зависи от много обстоятелства – например, ако в новата социална среда, няма други раковчани и обикновено започва, когато се срещнат очи с очи или го чуят зад гърба си – да ги наричат „католик“. Тогава в душата на младите хора се прокарва съмнението, че има нещо сгрешено с тях, че може би не са на мястото си. Моето мнение е, че ако младите хора знае фактите от енциклопедията, тогава в техните сърце няма да има място за криза на идентичността, а ще има място за гордост, достойнство и желание да се приобщят към успехите на раковчани. И ще знаят, че са на мястото си. Днес въпреки Интернет „джунглата от информация“ младите хора от Раковски, пък и не само те, не успяват лесно да открият тази информация. Това е моето вдъхновение. Съжалявам, че на празника засегнах тази тема.

• Какво е Вашето мнение, има ли интерес сред хората в Раковски да научат нещо повече за населеното си място.

-Интересът е голям, но понякога хората желаят да четат информация за определени неща и пренебрегват останалата информация. Например, интересът за Георги Качака е по-голям от този за отец Едоардо Валпа. В това няма нищо лошо. Но защо пренебрегват отеца? Както се изразява един от изследователите на писателя Валпа „историята доста коварно е забравила Едоардо и не се е погрижила да го включи в пантеона на строителите на новия български език“. Във файла има над 500 статии, надявам се всеки да хареса нещо.

• До като писахте енциклопедията, кои бяха основните Ви източници за информация?

-Основните източници са „Католическите календари“, отпечатани между войните, книгите „Католиците в България (1878 – 1989)“ на проф. Елдъров, „Нашите павликяни“ на проф. Милетич, „Софийско-пловдивски архиепископи, епископи, апостолически викарии“ на Акълийски, за по-ново време – „Миналото на град Раковски“ на проф. Димитров, разбира се други книги за град Раковски, електроните отдели на Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив, на Националния и Пловдивския архив, материали, събрани от (по азбучен ред) Божидар Стрехин, Венко Земярски, Веселина Лачева, Виржилио Тоскани, Иван Лачев, Младен Лесов, Петър Търновалийски, Яко Стрехин, Янко Павлов и много други.

• Какво място в живота Ви заема град Раковски?

-Раковски не е само името, изписано на ключодържателя ми 😊. Като всеки раковчанин, особено тези които сме надалече, градът и хората са в сърцето ни. Аз живо се интересувам за нещата, които се случват там и понякога изненадвам приятели и близки, че знам повече информация за града и хората от тях. Информационните технологии скъсяват дистанцията, но тя още я има. Например, все още не можем да пием с приятели заедно „по едно“ от същото. Това ми липсва – непланираните срещи. А когато съм за кратко в Раковски, времето е разчетено и дори някои близки и познати се сърдят, че не съм се обадил.

• Предвиждате ли да напишете и други книги след тази?

-Нямам планове. Но напоследък получавам съвети да не спирам събирането на информация за града и да продължа и след есента, когато планирам да поставя за достъп първата официална версия. Тя ще бъде на този адрес: https://ln5.sync.com/dl/18e3951d0/k4vc62zp-hiq9czmj-jgqrk9kn-arvzmbcu А до тогава от това място, може се да зарежда последната версия на черновата.

• Пожелайте нещо на гражданите на Раковски?

-Първо – здраве – това е най-важното, от което всеки има нужда. Толерантност и взаимно уважение. В тази посока ще завърша с напътствията на епископ Пеев, казани преди един век „Изказвам убеденост, че с взаимна любов проблемите могат да се разрешат и всички трябва да знаят правата и задълженията си“.