Света Цецилия е почитана като девица и мъченица и като покровителка на музикантите. Култът към нея е от древността. Преданието казва, че благородната римлянка Цецилия станала тайно християнка и всеки ден все повече откъсвала сърцето си от земните неща. Принудена да се омъжи за благородника Валериано, поверила на младоженеца тайната на своя обет за целомъдрие и той, зачитайки го, приел християнството и в брачната си нощ получил Кръщението от папа Урбан I. Римските власти заловили Валериан, който бил измъчван и обезглавен, а за Цецилия било заповядано да бъде изгорена, но след като огънят не я докоснал, било решено да бъде обезглавена, но тя не умряла веднага, а агонизирала в продължение на три дни. Изглежда, че след смъртта си била погребана в катакомбите на Свети Калист на Via Appia на почетно място, до т. нар. „Крипта на папите“. Името ѝ е записано в името на римската базилика „Санта Чечилия ин Трастевере“, където е пренесено тялото ѝ през 821 г. от папа Паскал I. През 1599 г., по време на реставрация на базиликата по случай предстоящия юбилей от 1600 г., е намерен саркофаг с тялото на Цецилия нетленно и излъчващо ухание на лилии и рози.

В нейното житие се казва, че в сватбения си ден светицата е пяла тайно в сърцето си: „Господи, опази сърцето ми и тялото ми непорочни, за да не се объркам“. Оттук тя е обявена за покровителка на музикантите. През XIX век възниква така нареченото Цецилианско движение, широко разпространено в Италия, Франция и Германия. Към него се присъединяват музиканти, литургисти и учени, които възнамеряват да възвърнат почитта към литургичната музика. Движението има голямата заслуга за представянето на грегорианската музика и ренесансовата полифония в католическите литургии. Така се зараждат различните Scholae cantorum в почти всички енории и епархийни институти за духовна музика.

Паметта на Света Цецилия, девица и мъченица, умряла заради любовта си към Христос, се чества на 22-ри ноември.