Младен Шишков -кандидат за депутат от ГЕРБ : „Крайно време е да се повиши качеството на строителството в България“

„С развитието на информационните технологии, проблемите които притесняват обществото, стават все по-достъпни до широката публика. Некачественото строителство, особено на публичните обекти, е една от най-дискутираните в публичното пространство теми, твърди кандидатът за народен представител от ГЕРБ – Раковски Младен Шишков. По думите му след заплатите, образованието, здравеопазването, проблемите с малцинствата, като че ли строителството е една от най-болезнените рани в настоящият момент.

„Причините за разрушените облицовки, дупките по по пътищата, пропаданията, неправилно изградените канализации са комплексни. Отговорността в целият строителен процес – от инвестиционното намерение до въвеждането в експлоатация на обекта към настоящият момент се размива“, е категоричен Шишков.

„В тази посока имам няколко идеи за промяна на законодателството, чрез които ще увеличим осезателно качеството на строителството. Законът за устройството на територията е създаден преди около 17 години. „Прекърпван“ е повече от 70 пъти. Претъпкан е с десетки препратки от алинея към алинея и това затормозява изключително много неговото използване от специалистите“, твърди Младен Шишков. Той уточни, че според него не съществува експерт в държавата, който да познава законът в цялата му пълнота. Включително и тези, които обучават служителите на общините познават отделни части или глави от него, но нямат пълни познания върху целият закон. Това е една от основните причини да се допускат толкова много грешки в строителният процес. „ЗУТ трябва да бъде разделен на три логически части, споделя кандидатът на ГЕРБ. Първата част трябва да обхваща устройството на територията и градоустройството. Позиционирането на сградите, техният обем и площ, както и разполагането им в пространството трябва да бъде предмет на отделен закон. Бихме могли да го наименуваме „Градоустройствен закон“. Втората част трябва да обхваща инвестиционното проектиране. Целият процес от заданието до проектиране до разрешението за строеж може да бъде обхванато в отделен закон, който да се нарича „Закон за инвестиционното проектиране“. Разбира се най-важната част, а именно строителният процес трябва да бъде отделена в „Строителен кодекс“. „Не случайно предложението е да бъде кодекс. В него трябва да бъдат урегулирани всички строителни процеси и най-важното – да бъде пренесена ясно отговорността върху качеството на изпълнението върху конкретно дефинирани лица, уточнява Младен Шишков. „Това опростяване на норматива ще сведе грешките до минимум и ще увеличи качеството на строителството.“

Според Шишков, за да бъде затворен процесът е необходимо да бъдат направени и изменения в Законът за обществените поръчки. Необходимо е да се създаде регистър на некоректните фирми, които да бъдат ограничавани до обществени поръчки за известен период от време. По този начин, некоректните строители ще бъдат превъзпитани, смята Шишков. „Лично аз бих отишъл и по-далеч – да се въведе атестационна система на фирмите, но това е тема която подлежи на обсъждане.“

Кандидатът за народен представител каза още, че формулата „най-ниска цена“- „най-кратък срок“ очевидно не работи. Нещо повече – тази схема е гаранция за НЕкачествено строителство! „За всеки е ясно, че няма как да очакваме качество от обект изпълнен за кратък срок и на минимална цена. Това важи за всички сфери на живота. Би следвало да се търси вариант към осреднени показатели.“

По думите на Шишков трябва да бъде въведен и по-либерален механизъм за отстраняването на некоректните фирми още на етап изпълнение на обекта. В момента, особено обектите, които се изпълняват с европейски средства са така ограничени от към срокове, че дори и да „заловиш“ изпълнителя да върши глупости, на практика не можеш да го освободиш, защото компрометираш целият обект. Европа казва – имаш такъв срок – не ме интересува, какво ще правиш, но трябва да влезеш в него. Европейците не допускат, че в България има фирми шарлатани и те могат да провалят всяка добра инициатива. И на практика се получава така, че некоректните фирми отстраняват нередностите си в т. нар. гаранционен срок, което от своя страна води до допълнителни разходи и нерви на гражданите, бе категоричен Младен Шишков.