Първоначално 1-ви януари се нарича „in octava Nativitatis Domini“ и литургията е свързана с възпоменанието на ритуала, извършен осем дни след раждането на Исус, когато се провъзгласява Евангелието за обрязването и който дава името на празника, откриващ тържеството Нова година.

Литургично, честването на божественото майчинство, е установено от папа Пий XI, през 1931 г., в памет на петнадесетата стогодишнина от Ефеския събор, определяйки тържеството на 11-ти октомври, денят, в който е провъзгласена догмата през 431 г. С литургичната реформа от 1969 г. Църквата измества на 1-ви януари тържеството на Пресвета Дева Мария, Богородица, която отците на Ефеския събор я провъзгласяват Theotókos, /Богородица/, защото чрез нея „Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Иоан 1:14). Празникът, който също завършва октавата на Рождество Христово, е пожелание за добро за всеки човек и образец за всеки християнин.