На 21 март е Световният ден на поезията. Специално интервю с Петър Хамбарлийски

Петър Хамбарлийски е от град Раковски, на 21 години. Възпитаник е на ОУ „Христо Ботев“ – град Раковски, където завършва основното си образование. В Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ – град Пловдив Петър завършва средното си образование. Понастоящем е студент в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в специалност „Български и история“.

Петър се занимава със социална дейност, като е доброволец в организацията „Каритас“. Голямата страст на Петър е поезията, през месец октомври миналата година излезе първата му стихосбирка „Имена погребани от вечността“. 

  • Здравейте, г-н Хамбарлийски! Благодарим Ви, че съгласихте да дадете това интервю за нашите читатели на Световният ден на поезията. 

-Здравейте! Удоволствие е за мен! 

  • Каква според вас трябва да е ролята на поезията днес?

-Според мен, поезията е онова явление в живота, от което към днешна дата човекът най-много се нуждае. Понеже на човек е нужен идеал, чрез който да повярва че мечтите са възможни. Да обърне своя поглед към духа, и към не преходната стойност на идеята, идеята за щастие. Това е нещото, което ни отличава от всичко друго на света.

  • Кое е по-важно в едно стихотворение, римата и ритъма или смисъла на думите?

-Всяко изкуство, само по себе си е отражение на всички останали, по едно и също време. Когато авторът обедини и видимата структура, и лирическа та мелодичност в цялостно едно, тогава в текста, изглежда, може да се появи всичко, което можем да си представим, и то да се окаже напълно осезаемо за сетивата. Но тук е важен не само творецът, а и онзи, който го чете.

  • Случвало ли ви се е да се изгубите между редовете на собствените си текстове и да не знаете как да продължите? Как намирате изхода, когато се случи?

-Да, наистина е имало случаи в които да изгубя ума и дума пред думите, с непреходна стойност. Да видиш как и онова отпреди векове, не е по-различно от днешното, те кара да мислиш по по-различен начин за света. Всичко дребнаво в живота тогава изчезва, и ставаш истински жив едва в онзи миг, когато съзреш истината за целия космос. Колко жалко, че като че ли с всяко десетилетие се отклонява е все по далече от нея.

  • Доколко поезията ви е израз на самия вас и вашите вярвания, принципи и идеали?

-Мен, както и всеки човек, ме вдъхновява всяко нещо, което почувствам. Мен лично по-особено природата и времето, както и въпросите за мястото на Бог и човека в тях.

  •  Какво Ви вдъхновява да пишете?

-Тук, ще отговоря със следния цитат: ,, не е полезно човеку да знае какво ще стане в утрешния ден, да само да бъде част от него, щом настъпи точния момент. Понеже е повече полезно на човека да живее, отколкото мисли че го прави“.

  •  Може ли да ни предоставите на нашите читатели някое ново Ваше стихотворение? 

– Да, разбира се! Едно стихотворение посветено на нашия град. 

Бях заспал под сянката на бук столетен
край извор чист, не далеч от родния ми град.
Сънят, изглежда, е оборил изнурената душа
и леко тя с попътен лъх, е потънала в съня.
Далече бях, на чуден летен остров
де реки от мед препускат през ливади злат
и крият своите вълни в лазурни брегове
под лунна светлина. Скъпоценности цъфтят
и вирей о въздуха безкрайна свежест.
Не! Измама за очите ще да е това
и все пак жалко е накрая
след толкоз много красота да се събудиш.
Но какво ли значат всичките богатства на света
събрани, дори пред поглед – отправен към дома..