Петър Хамбарлийски е от град Раковски, на 21 години. Възпитаник е на ОУ „Христо Ботев“ – град Раковски, където завършва основното си образование. В Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ – град Пловдив Петър завършва средното си образование. Понастоящем е студент в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в специалност „Български и история“.
Петър се занимава със социална дейност, като е доброволец в организацията „Каритас“. Голямата страст на Петър е поезията, през месец октомври миналата година излезе първата му стихосбирка „Имена погребани от вечността“.
- Здравейте, г-н Хамбарлийски! Благодарим Ви, че съгласихте да дадете това интервю за нашите читатели на Световният ден на поезията.
-Здравейте! Удоволствие е за мен!
- Каква според вас трябва да е ролята на поезията днес?
-Според мен, поезията е онова явление в живота, от което към днешна дата човекът най-много се нуждае. Понеже на човек е нужен идеал, чрез който да повярва че мечтите са възможни. Да обърне своя поглед към духа, и към не преходната стойност на идеята, идеята за щастие. Това е нещото, което ни отличава от всичко друго на света.
- Кое е по-важно в едно стихотворение, римата и ритъма или смисъла на думите?
-Всяко изкуство, само по себе си е отражение на всички останали, по едно и също време. Когато авторът обедини и видимата структура, и лирическа та мелодичност в цялостно едно, тогава в текста, изглежда, може да се появи всичко, което можем да си представим, и то да се окаже напълно осезаемо за сетивата. Но тук е важен не само творецът, а и онзи, който го чете.
- Случвало ли ви се е да се изгубите между редовете на собствените си текстове и да не знаете как да продължите? Как намирате изхода, когато се случи?
-Да, наистина е имало случаи в които да изгубя ума и дума пред думите, с непреходна стойност. Да видиш как и онова отпреди векове, не е по-различно от днешното, те кара да мислиш по по-различен начин за света. Всичко дребнаво в живота тогава изчезва, и ставаш истински жив едва в онзи миг, когато съзреш истината за целия космос. Колко жалко, че като че ли с всяко десетилетие се отклонява е все по далече от нея.
- Доколко поезията ви е израз на самия вас и вашите вярвания, принципи и идеали?
-Мен, както и всеки човек, ме вдъхновява всяко нещо, което почувствам. Мен лично по-особено природата и времето, както и въпросите за мястото на Бог и човека в тях.
- Какво Ви вдъхновява да пишете?
-Тук, ще отговоря със следния цитат: ,, не е полезно човеку да знае какво ще стане в утрешния ден, да само да бъде част от него, щом настъпи точния момент. Понеже е повече полезно на човека да живее, отколкото мисли че го прави“.
- Може ли да ни предоставите на нашите читатели някое ново Ваше стихотворение?
– Да, разбира се! Едно стихотворение посветено на нашия град.
