В деня на любовта и виното Ви представяме семейство Серафима и Светослав Чонкови от град Раковски. Те са млади, образовани, добронамерени, отговорни и са родители на три деца.
- Здравейте, Семейство Чонкови! Честит празник! Благодарим ви, че се съгласихте в деня на любовта да дадете интервю за нашите читатели!
– Здравейте и честит Свети Валентин – празникът на виното и любовта! Пожелаваме на всички вас топлина в ръцете от огнището, тела, загрети от вино, души, сгрети от обич, и Божията закрила над вас. Благодарим за предоставената възможност да дадем това интервю точно на деня на влюбените. …
- Каква е визитката на вашето семейство! Как бихте се представили?
-Нашата семейна визитка е като да градиш къща, която се прави с тухли и греди, докато домът се гради с любов, мечти и вяра. Ние обичаме истински, прощаваме си винаги, уважаваме се и се смеем на глас. Благодарни сме на Бог за всичко, което имаме.
- Светослав, как би описал Серафима с три думи/
-Красива, любяща мама и съпруга, смела.
- Серафима, как би описала Светослав с три думи?
-Чистосърдечен, любящ, умен.
- Кой е ключът към успешния брак според вас?
-Смятаме, че ключът към успешния брак се крие във взаимната прошка, неизменната подкрепа, способността за постигане на компромиси и, разбира се, в семейна споделена любов.
- Как едно младо семейство се решава да има три деца? Има ли някой, който да ви помага? Как си разпределяте ролите?
-Ние винаги сме искали да имаме голямо семейство и сме благодарни на Бог за всичко, включително, че ни е дарил с тримата ни синове – Никола, Иван и Александър. За щастие, не сме сами в това приключение – родителите ни и близките ни са до нас, помагайки ни в отглеждането и възпитанието на децата ни с всичко, на което са способни, въпреки своите ангажименти. В нашето семейство, ролите се разпределят гъвкаво – макар че майката носи голяма част от отговорностите, бащата също активно участва в грижата за децата, като по този начин разделяме и облекчаваме ежедневните задължения.
- Как се справяте с реда в къщата и намирате ли време за всяко дете?
-Поддържането на ред в дома с три енергични деца може да бъде истинско предизвикателство, но ние гледаме на това с усмивка. За нас е важно всички да участваме в домакинските задължения – така децата учат за отговорност и взаимопомощ. Включваме ги в различни занимания като четене, рисуване и игри, които са не само забавни, но и образователни, и стимулират тяхното развитие. Разбира се, не винаги всичко върви по план, но най-важното е, че се стараем. И независимо от забързаното ежедневие, намираме време да се отделим на всяко дете индивидуално, за да усети нашата любов и внимание, което помага да се избегне чувството на пренебрегване или ревност. Времето, прекарано с едно дете, е ценно за изграждането на силна връзка и доверие.
- Каква според вас трябва да бъде държавната политика към семейства, които имат три или повече деца?
–Според нас, държавната политика трябва да бъде насочена към създаването на стабилна подкрепа за всички семейства. Това включва не само финансови облекчения и стимули, но и достъп до качествени образователни и здравни услуги, както и подкрепа за работещите родители чрез гъвкави работни режими и достъп до детски градини и ясли. Една добре структурирана държавна политика може да спомогне за създаването на устойчиво и подкрепящо общество, в което различните семейства да се чувстват ценени и подкрепени, а децата им – да имат равни възможности за развитие. Не става въпрос само за материална подкрепа, но и тя е много важна, също и за създаването на общност, която цени и подкрепя семейните ценности, истински нужди и желания.
- Какво най-много желаете да научите вашите деца?
-В една проповед Отец Младен, сподели, че най-важното, което може да предадете като родители на своите деца е любовта и вярата в Бог – Исус Христос, защото материалните неща са преходни. Та и за нас, като родители, най-ценното, което можем да вложим в нашите деца, е да им предадем тези две неща като основа, върху която се гради целият живот. Любовта и към ближния, към семейството, към труда и към всичко добро в живота е нещо, което искаме да бъде устойчиво в сърцата и душите на нашите деца. Желаем те да растат с чувството за благодарност, уважение, желание и старание да правят добро, което ще ги превърне в силни и благородни личности.
- Какво бихте казали на семействата, които смятат, че да имат повече деца е трудно и не биха се справили?
-Бихме искали да насърчим всички семейства, които се колебаят пред идеята за голямо семейство, с мисълта, че всяко дете трябва да бъде разбирано като най-големият Божи дар към нас, който обогатява живота ни по уникален и неповторим начин. Да, предизвикателствата на родителството са реални и понякога могат да изглеждат огромни, но те се компенсират с безброй радостни и ценни моменти. Времето, което прекарваме с нашите деца, е благодатно и смислено, независимо дали отглеждаме едно или много деца. Важно е да подходим към тази отговорност с любов, търпение и най-вече с вяра, че с подкрепата на общността и собствените ни усилия, всичко е възможно. Родителството е пътешествие, което ни учи, преобразява и обогатява, и всяко семейство заслужава да изживее тази прекрасна авантюра с любов.
- Успявате ли да намирате свободно време, как обичате да го прекарвате?
-Истината е, че намирането на свободно време е предизвикателство за нас, особено със заетостта, която носи отглеждането на три деца. Въпреки това, когато успеем да откраднем моменти за себе си, предпочитаме да ги прекарваме с приятели или далеч от градската суета, сред спокойствието и красотата на природата. Това е времето, когато наистина можем да се отпуснем, да се свържем един с друг и да се заредим с нови сили за предизвикателствата, които ни очакват.
- Какво е за вас любовта?
-Вярваме, че любовта е основната движеща сила, която ни мотивира да бъдем по-добри, да служим безвъзмездно и да изпитваме радост от живота. Тя е тази невидима енергия, която осмисля нашето съществуване, стопля сърцата ни и ни учи на състрадание и разбирателство.
Бихме искали и да приложим истински описания за Любовта, което и подражаваме.
„Бог е любов“ (1 ЙОАН 4:8, 16)
ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВ. АП. ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ 13
1 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.