Излезе от печат третата стихосбирка на поетът Петър Хамбарлийски „Неизпратени писма до моята любима“!
Това съобщи редакторът на издателска къща „Многоточие“ Ивелина Цветкова.
Корица и оформление са дело на Даниел Меразчиев.
Петър Хамбарлийски е от град Раковски, на 22 години. Възпитаник е на ОУ „Христо Ботев“ – град Раковски, където завършва основното си образование. В Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ – град Пловдив Петър завършва средното си образование. Понастоящем е студент в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в специалност „Български и история“.
Петър се занимава със социална дейност, като е доброволец в организацията „Каритас“. Голямата страст на Петър е поезията, през месец октомври, 2023 година излезе първата му стихосбирка „Имена погребани от вечността“, а през август, 2024 г. втората стихосбирка озаглавена „Апотеоз“.
Ивелина Цветкова вълнуващо представя третата стихосбирка на младия поет от град Раковски:
Няма нищо по-тъжно от писмата, които никога не са стигнали до адресата, но в тях се крие целият свят на неизказани чувства…
Най-новата стихосбирка на Петър Хамбарлийски от гр. Раковски обаче се превърна в изказана, а за мен е чест и удоволствие да се завърна към творчеството му и да се потопя отново в дълбоките емоции и философски размишления, които той умело влага в стиховете си. След като вече имах възможността да работя по стихосбирката му „Апотеоз“, за мен беше истинско вдъхновение да се срещна с новите му стихотворения.
„Неизпратени писма до моята любима“ е още едно доказателство за изключителната способност на Хамбарлийски да превръща личните преживявания и вътрешните конфликти в теми, които резонират с всеки, който е изпитвал силата на любовта и търсенето на себе си. Лирическият аз тук не се страхува да изрази дълбоката си уязвимост и същевременно не спира да търси вътрешен мир, дори когато изпитанията на живота го поставят на колене. Любовта е както източник на страдание, така и на утеха. Тя е предмет на размисъл, но и на искрено отдаване.
Стихотворенията са изградени върху класически мотиви – любовта, загубата, прошката и копнежа, но авторът успява да им вдъхне нов живот чрез прецизно избрани образи и метафори. Чувствата на лирическия герой, чието сърце е „пълно с бленуване и желание“, преминават през процес на самопознание, осъзнаване и искрено извинение. Във всяка строфа се усеща стремеж към по-добро утре, към възможността да се излекува и възроди любовта – както към другия, така и към себе си.
Някои от най-красивите моменти в стиховете са тези, които използват природата като метафора за вътрешния свят на лирическия герой. Морето, вълните, звездите, камъните и върховете са не само фон на емоционалните перипетии, а всъщност са равнозначни на самата любов и нейното пречистване.
Един от най-силните елементи в поезията на автора е вътрешният конфликт – между съмнение и вяра, между загуба и надежда. Читателят се потапя в този вътрешен свят и става свидетел на непрекъснатото търсене на обяснение за собствените чувства. Това търсене, въпреки болезненото си съдържание, е истински красиво и носи усещането, че човек никога не спира да се учи и да се променя.
Структурата на стихотворенията е гъвкава, като понякога се играе с ритъма, за да се подчертае емоционалната интензивност или да се внесе контраст между спокойствие и буря. Но може би най-впечатляващото в стиховете е способността на автора да създаде дълбоки образи и да ги обвърже с общочовешките теми на обичта, съжалението, прошката и желанието за спасение. Като огледала на душата са – те разкриват както най-светлите, така и най-тъмните ѝ кътчета, но винаги с една и съща цел: да напомнят за силата на любовта и за непрекъснатото възраждане на надеждата и вярата в себе си и в другия.
Ивелина Цветкова
