Уважаеми колеги говедовъди,
В края на 2016 година имах късмета и привилегията да бъда участник в обучителна програма „Лидери в земеделието“, която бе организирана и финансирана от Фондация ,,Америка за България“ и се реализира в щатите Ню Мексико и Тексас, Америка. Обучението се състоеше от лекционна и практическачаст, с посещение на обекти свързани с цялостния процес по производство, преработка, логистика, финансиране, браншова дейност икоопериране в производството на краве мляко. Всяка сутрин бяхме запознавани с материала за деня от лектори с доказан опит и знания (практици или професори от елитни американски университети), след коетоследваше практическо занятие с посещение на подходящ обект и представяне на добри практики.Основни теми, които бяха разгледани в производствената част бяха хранене, технологии на отглеждане, здравен статус, мастити, методи и способи за постигане на максимална млечност, причини за загуба на тегло и млечност след раждане и др. За всеки посочен проблем се представяше потенциално решение. Лично за мен най-силно впечатление ми направи фактът, че цялата верига от производство на фуражи до произведеното жълто сирене, през логистиката и финансирането се осъществява от кооперативи, които са собственост на самите фермери. За тях остава единствено ангажиментът да произвеждат, в която дейност също биват подпомагани.Естествено както всичко в Америка и кооперативите им са огромни. По време на нашето обучение се запознахме с почти всичките аспекти от дейността на кооператив „DairyFarmers of America”, койтоe най-големия млечен кооператив в Америка, с общата сума на активите за 2014 година в размер на 3,404 милиарда долара. Мащаба на посетените ферми, членове на кооператива, бе в диапазона от 3 000 до 10 000 млечни говеда.
На фона на кризата с ниските изкупни цени особено ценна е способността на американските ни колеги да постигат ниски производствени разходи. Добра практика в тази посока е коопериране при отглеждане на телетата и юниците, който процес изисква голям финансов ресурс и широк набор от знания и умения. В тази връзка няколко ферми правят обща инвестиция и постигат специализация в отглеждането им. След раждане женските телета биват превозвани до общ обект и след определен месец на бременността юниците биват връщани в съответното стадо, от където са дошли. Нашата група има възможност да се запознае с технологията за отглеждане на телета в такава ферма.
Следващото ни представено ниво в кооперирането бе в преработката. Разликата между цената на суровината и крайния млечен продукт се разпределя между съдружниците фермери, чрез инвестиция в общо предприятие. По този начин те си гарантират стабилност в изкупуване на произведеното сурово мляко и получават допълнителни доходи от добавената стойност в крайния продукт. Транспорта на суровото мляко и произведените крайни продукти се осъществява от притежавана от кооператива транспортна фирма до собствено преработвателно предприятие – „Southwest Cheese“, което е сред най-големите в света. Всеки ден в него влизат и биват обработени 140 броя двадесет тонни цистерни със суровина. Технологичния процес на преработка е организиран по интересен начин, при който в края на производствената линия излизат големи разфасовки сирене в дървени боксове и вакуумирани опаковки.
Време в учебната програма бе отделено и за болната за всички земеделци тема с финансирането.Американските ни колеги естествено имаха решение, което практически ни бе разяснено. С финансовата помощ на държавата земеделцитесъздават кредитни кооперации, една от които посетихме и ние. Техния принцип на работа е кредитополучателите да придобиват дялово участие, което им гарантира възвръщане на част от платените лихви под формата на дивиденти в края на годината. По този начин цената на кредита, която се заплаща става по-ниска.
В разговорите с фермерите някак естественовинаги се стигаше до темата със субсидиите.На всеки зададен въпрос от наша страна за директно или косвено подпомагане от американското правителство под формата на субсидии бе даван отрицателен отговор. Единствено бизнес ориентацията помага на фермерите да оцелеят при ниските цени на суровото мляко, от които се оплакваха и нашите колеги зад океана.
Представени ни бяха и различни софтуерни продукти, чрез които се следи и организира производствения процес и които се очаква в скоро време да бъдат предлагани и на нашия пазар.
В заключение бих искал да заявя, че намирам огромна полза от двете седмици, в които ни бе представен американския опит на всичките нива по веригата на млякото – от полето до магазина. Все пак в днешно време е добре да знаеш къде си спрямо колеги и в каква посока може да се развиваш, така че да си конкурентен, което от своя страна е разликата между фалита и успешния бизнес. В тази връзка споделихопита, който придобих. Още повече,че в момента тече покана за набиране наговедовъди желаещи да се включат за предстоящото през 2017 второто обучение. Крайния срок за подаване на документи е 31.01.2017г. Самото кандидатстването става чрез Формуляр за кандидатстване, който може да бъде изтеглен от сайта на Фондацията и последващо интервю с одобрените по документи. На пръв поглед попълването на формуляра изглежда сложно, но реално не отнема много време. За повече информация може да посетите следния линк – http://www.us4bg.org/news/leaders-in-agroculture-call-for-applications/
Единственото, което е нужно да се изживее „американската мечта“ е вяра в себе си, положени малко усилия и активност. Пожелавам успех на колегите, които ще отделят малко време да попълнят необходимите документи и ползотворно прекарване на одобрените!
Рангел Матански
Съпредседател НСГБ
