Павел Гуджеров: Раковски се превръща в едно добро място за живот

Павел Гуджеров е роден на 14 април 1983 г. в Пловдив. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Има докторска степен по „Маркетинг”. До избирането му за народен представител през 2012 г. Гуджеров бе зам.-кмет на Община Раковски с ресор „Проекти, структурни фондове и социални дейности”. В края на 2014 г. беше назначен за зам.-министър на околната среда и водите. На местните избори през 2015 г. бе избран за кмет на Община Раковски.  

Павел Гуджеров:

Раковски се превръща в едно добро място за живот

Вече съм в трета година от мандата и не сме имали и ден, в който да сме се чудели какво да работим, казва кметът на Община Раковски

Борбата е уличната инфраструктура – да осигурим нормалното придвижване на децата и учениците, на работещите хора и те да заживеят реално в един европейски град

Интервю на Гергана ВАСИЛЕВА

– Г-н Гуджеров, Община Раковски е една от първите, която създаде общинско предприятие и пое ремонта на улици в свои ръце. Защо предприехте тази стъпка и какво бихте споделили с колегите Ви като опит? 

– Голямото предимство на общинското предприятие в една община е икономията, която генерира. Това, което постигаме, е около 50% икономия от КСС (Количествено-стойностната сметка), което за нас е много важно. При нас улиците за асфалтиране не са 10 или 20. В началото на мандата сварих 30% от уличната мрежа неасфалтирана, а по селата беше още по-зле. Затова и ремонтите на улици се превърна в топ приоритет. Важно е да кажем, че с общинското предприятие правим не просто ремонт или преасфалтиране, а напълно нова улица – с изкоп и нова основа. И тук е тази шега, която жителите казват, че в Раковски сезоните са два – кален и прашен. Мога обаче да кажа, че вече по доста улици успяхме да минем на четири сезона. 

Иначе с колегите мога да споделя, че най-трудно е не купуването на машините, а изграждането на екипа. Научени хора рядко можем да вземем, тъй като частният сектор винаги предлага по-добри условия от общините. Когато обаче има мислещи хора, те могат да се научат. И смея да кажа, че директорът на предприятието постига едни завидни резултати. Започнахме да работим в края на март – началото на април заради многото дъждове, а вече можем да се похвалим с три асфалтирани улици, които са около 1,5 км. В момента е започната и ул. „Цанко Церковски”, която ще бъде тежък обект, тъй като там изкопите стигат на места до метър. 

Към момента служителите на предприятието са 15, като то пое и поддържането на уличното осветление с наша собствена вишка и назначен служител. Общинското предприятие върши и други дейности, като отливане на фундаменти, заготовка на стрийт фитнес, изградихме и мостово съоръжение върху канал, което също не е лека работа. В бъдеще може да се мисли за собствено сметоизвозване и сметосъбиране. В  община Раковски е много трудно да се намерят работници предвид силния бизнес в индустриалната зона, с който се конкурираме за работници. 

– Как се възползвате от европейските програми? 

– Мога да се похваля, че имаме одобрен проект от Програмата за развитие на селските райони. По него ще бъдат изградени 16 642 кв. м асфалт  и 17 733 кв. м тротоари по четирите улици – „Димчо Дебелянов”, „Васил Петлешков”, „Стефан Стамболов” и „Котел”. Не се работи лесно по европейските фондове, изискванията са много, контролът огромен, но през годините сме доказали, че сме изградили екип, който може да го прави. 

Нов проект, който ни предстои да започнем, е санирането на сградата на общинска администрация Раковски – обект за около 350 хил. лв., финансиран от Националния доверителен екофонд. Друго, с което можем да се похвалим, е, че предстои да започнем обновяването на централния площад на община Раковски. Нещо, много необходимо! Проектът е за около 900 хил. лв. и предвижда изграждането на сухи фонтани, шадравани, пергули и много зелени площи. Постарали сме се да оставим и много празно пространство предвид многото събития, които се провеждат на този площад. Вярвам, че ще се получи нещо много интересно. 

Миналата година санирахме сградата на читалището през Националния доверителен екофонд, сега ще оправим сградата на администрацията и площада. Надяваме се до есента на тази година да се поздравим с един изцяло нов облик на град Раковски. В същото време приключихме вече изцяло канализирането и подмяната на водопровода на Раковски, последно бе кв. „Парчевич”, през ПУДООС. Сега актуваме водопровода на Шишманци, над 50% от този обект е изпълнен и предстои съгласуване на процедура за избор на изпълнител за водопровода на село Момино. 

Очакваме да прережем лентата на детското крило на болницата на …..Там получихме 150 хил. лв. помощ от държавния бюджет м.г. Смея да твърдя, че Раковски се превръща в едно добро място за живот. 

– Как успявате с толкова много проекти? 

– Коства ни доста усилия, но съм благодарен, че сформирахме един много всеотдаен екип. Всички в общината – кмет, счетоводител, са на разположение и смея да кажа, че завъртяхме колелото на изключително големи обороти. Активно работим в момента за проектиране на водопровода на с. Чалъкови и канализация на с. Стряма. Предстои и Белозем. Трябва да кажа, че вече съм в трета година от мандата и не сме имали и ден, в който да сме се чудели какво да работим. Стараем се да не изпускаме нито една възможност за привличане на външно финансиране. Община Раковски се развива в много посоки. Често си казвам, че нашата машина работи на изключително високи обороти. Напълно разбирам желанието на населението това да става по един още по-бърз начин.

– Опитът ви като зам.-министър помага ли Ви? 

– Безспорно помага. Видял съм доста пропуски, които се допускат от колеги кметове, и по всякакъв начин се старая да ги избягвам. Това, което действително ни бави, са процедурите за избор на изпълнител и почти винаги ни създава проблеми. Сега се надявам, когато строителният бранш е в особено голям подем и всеки има доста работа, това да намалее. 

Миналата година имахме една изключително дълга улица – „Райко Даскалов”, която затвори Околовръстния пръстен на квартал „Секирово”. Изцяло нова и добре изпълнена улица е „Христо Ботев” в „Ген. Николаево”. Мога да ви кажа, че процедурите по обжалване ни отнеха близо година и половина, което беше изключително неприятно. Бяхме изправени пред риска да загубим финансирането. Друго, което поради обжалване не се случи, е водопроводът на с. Шишманци. Процедурите по обжалване бяха по-кратки, но ни набутаха да работим в зимния сезон. И причинихме изключително голямо неудобство на жителите на с. Шишманци, за което още веднъж се извинявам. Стараем се бързо да завършваме всеки един обект, защото още много други ни чакат. 

Какви са амбициите Ви оттук нататък? 

– Канализиране на двете големи села – Стряма и Белозем, асфалтиране на град Раковски и да може да дадем повече фронт в Стряма и Белозем пак за асфалтиране. Това са изключително живи населени места, с голямо население и много развит бизнес. Смятаме, че оправяйки инфраструктурата, това още повече ще задържи и привлече населението. 

Белозем се характеризира с много високи подпочвени води и при проливни дъждове, каквито паднаха 2013 г., водата буквално се задържа отгоре, което създава големи неудобства. Надявам се наистина да продължим с канализирането на Белозем. Още в периода на предизборната кампания казах на хората, че дори да започнем, това ще бъде поетапно и бавно. Няма такъв фонд в момента, който да финансира изграждането на канализация в населени места от 2 до 10 хил. еквивалент жители. Единствено ПУДООС, който разполага с много ограничен ресурс и отпуска средства, когато има осигурено пречистване, а изграждането на една пречиствателна станция за повечето общини е много трудна, да не кажа непостижима задача. 

Активно работим и за привличане на финансиране за ново асфалтиране. Както казах, това ни е една от основните задачи. Миналата година направихме в кв. „Секирово” улиците „Райко Даскалов”, „Васил Левски”, „Петър Богдан”, „Оборище”, „Яко Яковски”. В „Ген. Николаево” завършихме ул. „Хр. Ботев”, „Москва”, както и „Мусала”, „Буря”, „Лайка” и „1 май”. Направихме ги не само с общинското предприятие, а и с външно финансиране. За тази година до момента сме ремонтирали ул. „Люлин” в кв. „Парчевич”, ул. „Златю Бояджиев” и „Перник”. В момента работим на ул. „Кап. Райчо”, „Цанко Церковски”, „Плевен”, „Филип Тотю”, „Патриарх Евтимий”, „Шипка”, „Септември”. И когато хората ни питат как избираме коя улица да ремонтираме, предпочитаме такива, които имат поне бордюри и тротоари, за да не се натоварва с много разходи общинското предприятие. Но основното, което ни води, е осигуряване на бърз достъп до асфалт. 

– Какво искат още жителите на Раковски? 

– Най-често коментарите са: „Браво, много хубава стана тази улица! Нашата кога?”. Борбата е уличната инфраструктура – да осигурим нормалното придвижване на децата и учениците, на работещите хора и те да заживеят реално в един европейски град. Вярвам, че в края на мандата ще имаме един наистина променен облик на града и общината. Към момента приготвяме проекти за площада на село Белозем, за два парка в Раковски и Стряма. Подготвяме проект за физкултурен салон на ОУ „Гео Милев” в Белозем. Тази година ще започнем работа и над още една нова сграда на детска градина „Щастливо детство”, която ще поеме две нови групи. В момента имаме проблем, че не успяваме да осигурим достатъчно места в детските градини. Тези деца, които сега тръгват на забавачка, са най-големият ни набор до момента. Мога да се похваля, че аз също допринасям за този демографски ръст. Съпругата ми е бременна в шестия месец и очакваме второто си дете. 

– Съжалявате ли, че направихте тази крачка от зам.-министър към кмет? 

– Не, не съжалявам! Действително много ми липсва екипът от МОСВ. Имах удоволствието да работя със страхотни професионалисти, а Ивелина Василева като ръководител мога да кажа, че е уникална дама – и дипломат, и ръководител, и мениджър, всичко в едно. От нея научих изключително много, но тук истински се усещам полезен. Аз никога не съм планирал миграция. Живял съм 6 месеца в Германия, в София изкарах 2 години, но моят град си е Раковски и планирам тук да остарявам. Иска ми се да направя всичко възможно този град да изглежда по-добре и хората в него да живеят по-добре. 

– А кое е по-лесно – да си министър или кмет? 

И двете са много трудни, но сегашната ми позиция и кметската работа е по-трудна. Когато си министър, си профилиран. Като кмет трябва да разбираш от всичко – от улици, от закони, от защита на лични данни и какво ли още не. Което и министерство да погледнете, ще установите, че всяко едно е вменило на кмета някакви задължения. Работата в общинските администрации става все повече и повече, а ресурсът, за съжаление, не се увеличава чак толкова пропорционално. Получаваме повишение на фонд „Работна заплата” в рамките на повишението на минималната. Сигурно ме разбирате, че когато чистачката догонва експерта по доходи, няма как да остане така. Смея да кажа, че от началото на мандата до сега са вдигнати възнагражденията на всички служители с поне 200 лв. Ние сме много добре развита икономическа зона и за да бъде администрацията конкурентна, заделяме част от собствените си приходи за възнаграждения на служителите.

– Доколко успяхте да стопите дълговете на общината? 

– Дълговете бяха около 6 млн. лв., като 3 милиона е мостови кредит за финансиране на Водния цикъл и друга голяма част беше за съфинансиране. В момента от този дълг са останали около 400 хил. лв., като смея да кажа, че в голяма част заслугата е на колежката, отговаряща за финансите. Пазим изключително строга финансова дисциплина. Обираме всички възможни луфтове и акумулирания ресурс го влагаме най-вече в капиталова програма. 

– Как работите с ОбС и опозицията? 

– В дух на партньорство. Когато има дадено добро предложение, не го отказваме, защото е излязло от опозицията. Напротив, уважаваме тяхното становище и често се съобразяваме с него. Важно е да кажа, че ние като група на ГЕРБ имаме 14 от 21 съветници, което е две трети, и реално за нищо не ни трябва партньор, но винаги се вслушваме в другото мнение. Арогантно би било да си мисля, че аз винаги съм прав или на мен са ми хрумнали най-добрите идеи. Работим в изключителен дух на партньорство. 

– Районът е известен като проблемен с разпространението на наркотици. Работите ли в тази посока?

– В тази посока работим активно с Районното управление на МВР. Смея да твърдя, че до момента имаме реални успехи в битката срещу дрогата. Този проблем не е само при нас, но ние избрахме да се изправим лице в лице с него. Много лесно щеше да бъде да кажа, че това не е моя работа, полицията и МВР да се оправят. Полевите тестове за наркотици, които купуваме и даряваме ежемесечно на служителите на реда, помогнаха за много бързи производства. Доста книжки бяха отнети, доста хора бяха вкарани в ареста. Знаете, че имаше и доста успешни полицейски акции с удари срещу оранжерии с дрога и за притежание на наркотици. Анализът на дейността на МВР сочи, че в Пловдивска област ние сме една от малкото общини с намалели ПТП-та и висок процент на разкрита престъпност. 

– Индустриалната ви зона се разширява непрекъснато. Как постигате това? 

– Можем да се похвалим, че „Кауфланд” избраха Раковски и в момента правят едно разширение тук. На 17 май заедно с министър Лиляна Павлова нашата индустриална зона ще бъде посетена от над 100 европейски дипломати. Наскоро присъствах на среща, организирана от г-н Панчев, с представители на бизнеса в зоната. Смятам, че тези срещи трябва да се превърнат в традиционни. Стараем се каквито проблеми и трудности среща бизнесът с която и да е институция, ние да бъдем един медиатор и да помагаме те да бъдат решавани. 

– Има ли безработица в община Раковски? 

– Мога да кажа, че човек, който търси работа тук, ще я намери. В момента има повече търсене, отколкото предлагане. Интересно е това, което сподели кметът на село Момино, че има доста хора от Севера, които решават да се преместят тук. Много семейства буквално мигрират в община Раковски заради работата. Друго интересно, което мога да споделя, е, че имаме съветничка, която е бесарабска българка от Молдова, и честно казано, покрай нея хора от Молдова се заселиха в с. Стряма. Тези хора са изключително работливи и не се е чуло някой да е направил престъпление. Те работят като строители, монтьори, дърводелци. 

– Има ли проблеми в един от най-добре развитите местни отрасли – птицевъдството? 

– Миналата година имаше особено големи проблеми с птичия грип. Бяха унищожени хиляди птици. Знаете, че това е проблем както за предприемачите и фермерите, така и за държавата ни, защото тя ги обезщетява на 90 процента от разходите, които са направили. Но по-сериозното е, че тук говорим за един непрекъснат цикъл в този отрасъл и когато избухне огнище на птичи грип и се унищожат патиците, работата спира за 3-4 месеца. Не трябва да забравяме, че за нас тук това е един огромен сектор, в който се наемат голям брой работници. Също така секторът е и един от големите данъкоплатци. Той работи предимно за износ. Благодарение на разбирането, което срещаме на национално ниво, и на усилията на нашия народен представител и на сдружението мога да кажа, че в самия сектор вече има много висока степен на самоконтрол. А и това е в техен интерес.