Никой няма право да стои далеч от политиката – нито млади, нито стари. Вярвам, че политиката съществува заради гражданите
Да представиш себе си с няколко думи, сякаш е ключовият момент, с който разполагаш, за да докажеш на четящите (или слушащите), че заслужаваш предоставената ти трибуна. Не знам доколко моята визитка ще отговори на очакванията, нито дали тя изобщо има някакво значение. Може би по-съществено би било да представя себе си като млад човек, имащ своите надежди и идеали, „работещ” по мечтата си да направи света едно по-хубаво място. Колко популярна мечта, нали?
Името ми е Полина Рекина и съм на 24 години. Израснах в родния си град Раковски и тук получих основното си образование. Когато бях 6-годишна, чух испанска реч и се зарекох, че един ден ще владея този език, тъй като неговата мелодичност предизвика особена възхита в детското ми битие. Културата и изкуството са моята голяма страст. Обожавам музиката, безкрайно влюбена съм в театъра, дълбоко почитам литературата и езика. Знаейки какво харесвам, направих всичко възможно, за да го превърна в професия. Завърших с отличие ЕГ „Иван Вазов” в гр. Пловдив с испански език, както и специалностите „Български и испански език” и „Приложна лингвистика с испански език” в ПУ „Паисий Хилендарски”. В университета открих хиляди нови светове посредством книгите, но и се потопих в безмерния свят на езика, който ми се показа в своето необяснимо съвършенство. От друга страна, читалището в родния ми град ми даде пространството и възможността да задоволявам и другите си интереси – музика, танци, театър. От две години насам съм учител по български език и литература и по испански език в СУ „Свети Патриарх Евтимий”, гр. Пловдив. Имам удоволствието всекидневно да говоря за литература и езици, да общувам с тийнейджърите и да виждам горящите им очи, когато съм успяла да ги докосна с думите си, да ставам свидетел на това как израстват нравствено, да бъда част от тяхното изграждане като личности. Освен това имам честта вече три години да бъда председател на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – гр. Раковски – 1908” – най-големия „производител” на култура в града ни.
1. Какво трябва да пише във визитната картичка на вашия град? Как искате да изглежда той?
Определено градът ни не е обикновен. Той притежава една особена специфика и тя не се вижда на пръв поглед, а се усеща. Неведнъж съм чувала хора от други градове и държави да разказват с умиление за престоя си тук. По мое мнение всеки град има нещо уникално, което често наричаме „душа”. В нашия случай смятам, че това е общността ни. Общност, възпитавана в християнските ценности на католицизма, патриархално ориентирана и самобитна, същевременно обаче амбициозна, развиваща се, търсеща. Бих искала обликът на града ни да отговаря на душата му. Отчасти това е така, но има още върху какво да се работи. Това е малък град с големи къщи (трябва да има място за всички деца и внуци), зад чиито дувари се простират обширни дворове. До пъстро осветени площади водят асфалтираните главни пътища (с амбицията за още такива), но пък отстрани надничат все още прашни махали, където децата играят до тъмно пред погледа на бабите си, които от своя страна са насядали по пейките и гълчат на цветущия си диалект. Три красиви църкви, достигащи облаците с камбанариите си, огласят неделното утро… За всичко останало няма да има място във визитката, така че заповядайте на място!
2.След завършване на образованието си бихте ли се върнали в Раковски и мислили ли сте да живеете на друго място?
В Раковски се връщам всеки ден. От години. Ще продължа да се връщам, защото тук ме чака семейството ми, тук намирам спокойствието и свободата да живея така, както искам. Бих живяла на друго място, ако някога този град спре да отговаря на моите търсения.
3. Като млад човек човек стоите ли далеч от политиката. Бихте ли се занимавали с политика и защо?
Никой няма право да стои далеч от политиката – нито млади, нито стари. Искам да кажа, че ние хората можем да живеем добре единствено и само в рамките на установен ред. Всеки, който казва, че мрази политиката и не иска да има нищо общо с нея, сякаш казва, че не се интересува от това по какъв начин обществото ще постига своите блага и как то ще живее достойно. Необходимо е да имаш отношение към събитията в света, към това, което те заобикаля, и ако можеш да бъдеш полезен с нещо за обществото, да бъдеш. Лично аз се старая да съм информирана, за да имам отношение, а ако някога мога да бъда полезна с каквото и да било, смятам да бъда от позицията на гражданин, защото все още вярвам, че политиката съществува заради гражданите.
4. Ако заемахте важен обществено-властови пост, какво бихте променили в облика на общината и в частност на вашия град? В каква посока бихте работили? За каква кауза? Какво бихте искали да доразвиете?
Ако заемах важен пост в обществената власт, щях да настоявам за повече инвестиции в културата и спорта. Тук не визирам единствено инвестиции в изграждането или реновирането на обществени сгради и игрища, а и създаването на механизми за привличане на деца и младежи в различни културни или спортни организации. Не претендирам за компетентност в областта на спорта, но ми се струва, че бих работила по въпроса за обединяването на различните клубове и формации, тъй като имаме голям потенциал и много таланти, чиято енергия, събрана на едно място, би донесла множество поводи за гордост на града ни.
5. Като визираме работата на общинска администрация, кмет или общински съвет, какви хора трябва да са те – политици или граждани?
Терминът политика етимологично се свързва с понятията град и държава. Както всички знаем, политиката е процес на поддържане и провеждане на определен курс от действия чрез вземане на решения в съответствие с интересите на гражданите. Не можеш да бъдеш добър политик, ако не познаваш из основи живота на социума. За съжаление, думата политика е стилистично натоварена с немалко негативни значения и хората, отдаващи се на тази дейност, трябва да бъдат граждани, които да могат да понасят тежестта на обществения бич, да предприемат важни действия в името на благото на обществото, макар и често да остават недооценявани. Със сигурност всяка малка грешка може да бъде фатална, тъй като обществото бързо се разочарова и не е склонно да прощава. От особена важност според мен е гражданите политици да притежават добродетели като мъдрост, алтруизъм, честност, безкористност, безпристрастност, търпение и благоразумие, както и освен да се стремят да спечелят доверието на обществото, да съумяват да го запазват.
6. Вашата равносметка и оценка за свършеното досега от общинската администрация в Раковски? Това, което ви прави най-силно впечатление. Критика или препоръки към настоящия кмет.
Очевидни са доказателствата за напредъка на Община Раковски в последните години. Нашият регион се превърна в място, обезпечено откъм работа, определящ фактор в избора за местоживеене, заслуга за което имат добрите връзки между Общината и местния бизнес. Разбира се, винаги е хубаво да констатираме напредъка, но е важно да се знае какво още не достига. Виждаме, че Общината работи по множество европейски проекти с цел да подобри естетическия облик на града ни, но моята препоръка е да се контролира по-строго качеството на извършваните ремонтни дейности. Вероятно гражданите, работещи в Общината, и настоящият кмет са тези, които най-добре знаят какви са проблемите и трудностите, с които трябва да се справят. За нас остава да им се доверим, както и да пазим и поддържаме вече направеното.
7. Като човек с активна гражданска позиция кои са акцентите, върху които бихте искали да се работи по-активно?
Както вече споменах, за мен инвестирането в образованието, културата и спорта е ключът към формирането на здраво и цивилизовано общество, което да може да бъде полезно не само са своя регион, но и за света въобще.
8. Какви са личните ви амбиции? Как се виждате след 5 години?
Личните ми амбиции са свързани със създаване на семейство и продължаване на образованието ми в сферата на езикознанието посредством създаване на докторска дисертация. Мечтая да изучавам още по-обстойно езика, защото това е системата, чрез която изразяваме мисълта си и която ни прави уникални като човешки същества. Бих искала след 5 години вече да съм оставила нещо след себе си, което да е в полза на света.
9. Нещо, което не ви попитах, но държите да споделите и е важно за вас.
Бих желала да припомня на читателите, че да запазиш и да поддържаш нещо, което вече е постигнато, е също толкова голям успех, колкото и самото му постигане. Смятам, че ние хората притежаваме съзидателна енергия, за която често забравяме. Нека да имаме отговорността да пазим света, в който живеем, да мислим по-глобално и да не пренебрегваме последствията от малките решения, които вземаме ежедневно. Ако започнем от изхвърлянето на отпадъци на предвидените за това места, убедена съм, че ще стигнем и до решенията за спасението на Земята.
