Новото поколение на Раковски

Един от любимите ми цитати от „Малкият принц” на Антоан Дьо Сент- Екзюпери е следният: „Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: „Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?” Те ви питат: „На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му? „ Едва тогава смятат, че го познават.”

Ще се опитам да Ви представя себе си, така че да ме опознаят и големите, и малките. Казвам се Петър Хамбарлийски, на 26 години съм. Роден съм и съм израснал в град Раковски. Основното си образование придобих в ОУ „Христо Ботев” – град Раковски, където имах удоволствието да се обучавам заедно с много различни един от друг личности, а преподаватели ми бяха изключително ерудирани и мотивирани професионалисти, които ни насърчаваха да се развиваме. Ключова роля в изграждането на приоритетите и целите ми изигра обучението в Национална търговска гимназия „Пловдив”. Специалността, която изучавах там бе „Митническа и данъчна администрация”, чрез която успях да се докосна до широк кръг от други специалности – Счетоводство на предприятието, Валута и валутни отношения, Макро – и микроикономика, дори и Право, но най-хубавото от всичко бе, че моите преподаватели освен отлична теоретична подготовка, имаха и богат практически опит и ни помагаха да упражним наученото. За никого от близките ми не бе изненада, че продължих висшето си образование в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” в специалността „Право”. Там се запознах с най-добрите си приятели, млади и амбицирани хора, с нестихващ стремеж към развитие и промяна. Всеки етап от образованието ми е изключително ценен и съм извлякъл доста, но си признавам, че най-близо до моето сърце стои следването ми в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, може би, защото това бе голямата крачка, която ме доближаваше до моята цел, а и средата, сред която се обучавах бе на едно изключително високо ниво и стимулираше към надграждане и усъвършенстване. След дипломирането ми през април 2018 година придобих юридическа правоспособност, а през ноември 2018 година успешно се представих на изпита за адвокати и младши адвокати. Понастоящем съм юрисконсулт в търговско дружество, благодарение, на което трупам практически опит и нови теоретични знания, а и посещавам различни семинари в областта на правото.

Горната информация беше за големите, за да ме опознаят. Сега, за по-малките – имам сестра, която много обичам! Тя е по-голяма от мен и има две страхотни дечица – Дани и Николая. Смятам себе си за отговорен вуйчо на двете принцеси и заради това участвах като доброволец в една много приятна за мен дейност – изготвяне на въпросници към детски книги за платформата „Книговище”, които станаха и финалисти в Reach for Change Bulgaria – Промяната – проект на Нова телевизия. Моята задача се изразяваше в прочитането на детска книжка, а след това да измисля въпроси, които да проверят дали младите читатели осмислят прочетеното и колко са разбрали ключовите моменти. Реших да се включа, защото смятам, че тази платформа ще бъде един изключително добър помощник на учители, родители и ученици, но най-вече ме впечатли, че има игрови и състезателен елемент над четенето, а по този начин то ще бъде по-приятно и надявам се, ще изгради нови умения и ще затвърди познанията.

Не съм от хората с много хобита, но тези, които харесвам, се старая да включвам в своето ежедневие или най-малко през уикенда. Книжен плъх съм и обожавам книгите, невероятно приятно е за мен да прекарам времето си в четене на интересна книга, а в последно време и в компанията на топла чаша чай и ароматна свещ. Обожавам да посещавам всякакви книжарници, библиотеки, кафета, в които има книги. Не на последно място, присъствам и когато имам възможност и желание на представяне на книги и среща с техните автори. Не знам дали заради невероятните описания в творбите, или просто защото го нося в себе си, но изключително много ме привлича фотографията. Аматьор-фотограф съм, дори не съм си купил хубав фотоапарат, за да не се разсейвам и за да мога да изпълнявам основните си задължения, но един природен пейзаж като красив залез, току-що завалял сняг, могат да ме впечатлят толкова силно и да усетя тяхната красота, че да искам да ги запазя. Естествено, хората с тяхната уникалност и присъствие, също ме вдъхновяват да снимам. Понякога един поглед може да ти разкаже една история, друг път самата композиция може да предаде дадено послание. Аз съм такъв човек, който обича да търси символиката и да разчита знаците. Искрено благодаря на хората, които съм снимал, че са устоявали на моите изисквания да сядат в сухи листа, да застанат по определен начин или да ги снимам сред много други хора и в непрекъснато движение.

Какво трябва да пише във визитната картичка на вашия град? Как искате да изглежда той ?

Ще Ви споделя впечатленията за град Раковски на моите приятели, които не са от нашия град. Те смятат, че в града ни на първо място живеят много трудолюбиви хора, много дейни, много амбициозни. На второ място, посочват за ключова черта нашата вяра, религия – католицизмът. Много често се е коментирало, че католиците сме най-вярващите. Поне аз, никога не съм искал да има някакво степенуване по-по-най. Вярата е нещо толкова субективно и лично. Не смятам, че има скала, по която може да се измери. Всеки я носи в себе си и се осланя на нея в тежки или радостни моменти. Мисля, че моите приятели правилно са усетили духа на град Раковски и какви хора преобладаващо живеят в него. Радвам се, че и девизът на града е именно такъв „Вяра и сила”. Вярно, на територията на общината живеят много и различни хора. Но смятам, че обединяващото звено между всички ни са именно вярата и силата.

Няма как да не посоча и нещо много важно – градът като образувание е все още млад, едва 53 години от обединяването на кварталите. Въпреки това, управлението му е изключително амбициозно и поради това има толкова голям напредък. Смятам, че Раковски трябва да се знае и възприема като град, който има как да се развие и притежава потенциала да достигне нови висоти.

Имало е някакви моменти, в които София ми е изглеждала като по-доброто място, в което мога да получа своето образование. Не отричам, че това е столицата и възможностите за развитие са много повече, но аз усетих, че там не е за мен. Докато човек преследва мечтите си трябва да измерва и много други фактори – дали е щастлив от мястото, където се намира, дали е сред хората, които обича, дали така си е представял своята мечта и носи ли му удовлетворение, дали е склонен да остане там. Аз не съм спирал да анализирам и да се анализирам и разбрах, че удовлетворен се чувствам в два града – в Раковски и Пловдив. В Пловдив учих повече от десет години, обожавам този град, атмосферата му, богатите културни наследства, на които може да се насладим, хората, които живеят в него, всички възможности, които ти дава, местата за забавление. Но въпреки това, всяка вечер аз се прибирах в Раковски. На този етап не мога и не искам да си представя, че ще трябва да живея на друго място. Може един ден професионалното ми развитие или семейното положение да ми го наложат и да трябва да направя жертва, но аз отново ще бъда до корените си и ще намеря начин да се прибирам и тук. В град Раковски аз се чувствам спокоен, а в днешното забързано ежедневие, това е лукс, на който могат да се насладят малцина.

 Като млад човек човек стоите ли далеч от политиката. Бихте ли се занимавали с политика и защо?

Избраната от мен специалност и сегашната ми работа ме свързват с политиката. За никого не е тайна, че изучавайки специалността „Право” ти се запознаваш с управлението на страната, с разделението на властите и техните правомощия. Адвокатурата от своята страна е пряко свързана с упражняването на правата на субектите и когато се налага със самото правоприлагане и правораздаване с ангажирането на съдебната власт. Работейки като юрисконсулт, аз следя законотворческата дейност и измененията в законите. Това на първо четене е моята връзка с политиката.

На второ място, многократно съм упражнявал своите избирателни права. Признавам, имало е случаи, в които не съм гласувал, защото въпросът, зададен на референдум, не ми е бил ясен и не смятам, че мога и трябва да давам своето мнение, при положение, че не съм компетентен. В други случаи, самите кандидати не са ми допадали. Но това са единични случаи. В преобладаващия брой обаче гласувам и активно упражнявам своите избирателни права. Не го приемам като задължение, защото има нещо в човешката психика, което те кара да се бориш и да нарушаваш границите и ограниченията щом стане задължително. В изборите аз виждам възможности и начин да изразиш гражданската си позиция.

На трето място, в град Раковски има будни и уверени млади хора, с които можеш да поговориш обстойно за политиката и да чуеш наистина аргументирано мнение, с посочени доводи и направени изводи. Късметлия съм, че се срещам с такива хора и взаимно се обогатяваме.

А на въпроса дали аз бих се занимавал с политика – дали на шега, или не, ще ви призная, че мои роднини и приятели са ми казвали, че имам аурата и излъчването на управляващ. Бих се радвал, ако наистина отстрани изглеждам така. В момента аз съм си поставил някакви цели и следвам своите мечти. Политиката не ми е цел, но и не изключвам някъде по пътя ми да се пресече с правната дейност и така да получа още по-голямо удовлетворение. На този етап смятам, че имам още житейски опит за натрупване, за да съм от голяма полза на обществото в по-късен етап.

Ако заемахте важен обществено-властови пост какво бихте променили в облика на общината и в частност на вашия град? В каква посока бихте работили ? За каква кауза? Какво бихте искали да доразвиете?

В кръга на шегата, но Раковски не е Ватикана. Не сме град-държава, че да имаме изцяло собствено управление и собствена визия за растеж и промяна. Държавната политика на България малко или много преопределя и нашите планове в какви мащаби могат да бъдат разположени.

Ако заемах сега важен обществено-властови пост, щях да бъда много доволен, че наследявам общината в толкова добро положение. Последните 10 години се свърши толкова много работа – направиха се няколко големи и хубави парка, асфалтираха се много улици, изгради се канализация и още много видими за хората завършени проекти. От тази гледна точка аз съм доволен и нямам критики. Воден от моите ценности и планове, аз бих наблегнал много на обучението, но по един по-различен начин. Ясно за всички ни е, че каквато и дейност да се върши, необходими са кадърни хора. За да има такива, в повечето случаи, те трябва да имат добро образование и да са придобили някакъв опит. Училището несъмнено те образова, а вероучението в църквите те запознава с църковните канони, свещените текстове и въобще, създава връзка между човек и религията. Моята идея е в практическото и приложно образование, нещата, на които не ни учат в училище – как да сме мотивирани, как да сме продуктивни, как да сме организирани, как да открием какво искаме да правим. Тези теми ги има в интернет пространството и са представени от различни популярни и не толкова ютубъри. Моята цел би била да накараме децата да вдигнат поглед от мобилните устройства и пред тях да стои успял човек, с който свободно да дискутират, да питат, защото те още нямат опит и имат хиляди въпроси. Надявам се хората да оценят колко ценно и скъпо е времето и как не трябва да губят и секунда в лошо настроение или пък в дейност, която не е мечтаната от тях. В децата е бъдещето, а от нас зависи какви хора ще управляват и ще ни водят през нашите старини.

Другата насока на моето управление би била социалната ангажираност на населението. Нямам план и не мога да кажа как точно си го представям, но може би бих създавал събития, в които да се разчита на тяхното дейно участие. Вероятно щяха да бъдат разделени в две части – в първата да положат някакъв труд или да покажат желание за положителна промяна, а във втората да бъдат възнаградени и амбицирани да предадат добрите идеи и на своя кръг от близки хора.

5. Като визираме работата на общинска администрация, кмет или общински съвет какви хора трябва да са те – политици или гражданини ?

Трябва да бъдат комплексни личности – граждани с политическо мислене. В днешно време не е достатъчно да бъдеш само един тип човек, да притежаваш само определени качества. Изисква се да бъдеш гъвкав и да може спрямо ситуацията да приложиш различните свои знания. Гражданинът вижда проблемът, било то лично или чрез своите близки, забелязва нещо, което може да се случи по-добре, недоволства от пропуска. Политикът пък вижда възможността и начинът за решаването на ситуацията. Заради това, хората, които са в общинската администрация и са на ръководните постове, трябва да бъдат и граждани, и политици. Ключовото е да бъдат отговорни личности, близо и достъпни за тези, които са ги избрали и най-вече да са отдадени на своята политика.

6.Вашата равносметка и оценка за свършеното досега от общинската администрация в Раковски? Това , което ви прави най-силно впечатление. Критика или препоръки към настоящия кмет.

Равносметката могат да я направят единствено те, защото са наясно колко труд, усилия и средства са вложили. Аз като гражданин и жител на тази община, мога да кажа, че съм доволен от постигнатото и усещам, че нещата вървят в правилна посока.

Моята оценка е без значение в този случай. Времето ще покаже каква възвращаемост ще имат завършените проекти. Вярвам, че всеки от общинската администрация си е дал сметка, че инвестициите с очакване за дълготрайна възвращаемост са ключови и те именно ще развият допълнително икономиката на града, а и ще го направят привлекателно място за инвестиции.

Към момента не мога да отправя нито критика, нито препоръка. Смятам, че си вършат достатъчно добре работата, че са успели да сформират екип, че имат ясни цели и че следват утвърдени планове. Чисто човешки, иска ми се гражданите на града да са по-отговорни и да пазят и поддържат новите общи придобивки в града, да уважават чуждия труд. Разбирам обаче, че в този случай нещата се свеждат до характер, възпитание и манталитет, а общинската администрация не е родител, който възпитава. Може би бих препоръчал да има по-строг контрол към вандалските действия, които за радост са рядкост, но ни разочароват силно.

7.Като човек с активна гражданска позиция кои са акцентите върху които бихте искали да се работи по-активно?

В едно от предните интервюта в тази рубрика бях прочел предложение, което много ми хареса. Мисля, че бе на Божидара и тя бе посочила сблъсъкът на човек с администрацията. Проблемът, разбира се, е на много високо ниво и решаването му може да стане много по-бързо, ако се започне от държавно ниво и се стигне до общинско, но въпреки това, не трябва да се спира да се търси начин да се разреши този проблем. Хората, заети в администрацията на различните институции, са човешки същества с техните проблеми, емоции и преживявания. Лошото е, когато водени от тях, те не съдействат на гражданите за решаването на техните казуси. Забравих в коя община беше, но имаше заповед на кмета, че думите „не знам” и „не мога” забранява да се казват. В много случаи и самите граждани са виновни или пък са крайно нетърпеливи и започват диалога с агресия и се получава нежелан конфликт.

Като активен шофьор няма как да пропусна да спомена и нещо друго – не знам дали е до навици на хората, или повече се дължи на манталитет, но има два часови диапазона, в които шофирането из града е нетърпимо. Някои от велосипедистите не използват вело алеите, шофьори на МПС-та качват автомобилите си на тротоари, майки с колички тръгват по шосето. Абе, обичам си града, обожавам хората, които живеят тук, но да си признаем – културата ни на участие в движението не е сред тези за подражание. В конкретния случай нямам предложение за решаване на проблема, а просто посочвам нещо, на което всички сме свидетели и се надявам признаването на проблема да е първата стъпка към решаването му.

8.Какви са личните ви амбиции? Как се виждате след 5 години ?

Няма да споделям най-съкровените си мечти – на първо място, защото са лични, а на второ, защото докато ги реализирам, може да поискам нещо по-добро. Надявам се най-вече да бъда удовлетворен от себе си като личност и като юрист, да бъда полезен на обществото и да спомогна по някакъв начин за неговото развитие, да участвам активно в развитието на нашия град и чрез мен и други личности да става все по-познат и най-важното – всички да го свързват с неговото добро управление, отличните условия за живот и трудолюбивите и вярващи хора, които живеят там. Мечтая всички проекти, които са предвидени или започнати и ще издигнат града на ново, по-високо ниво, да се реализират и да има одобрение и удовлетворение от тях. Иска ми се града, а и въобще държавата ни да остане добро място за живот, в което възрастните да могат спокойно да изживеят старините си, а младите спокойно да реализират своите мечти и да проявят и развият своя потенциал.

9. Нещо, което не ви попитах , но държите да споделите и е важно за вас.

Мисля, че чрез поставените въпроси изразих мнението си по много и всеобхватни теми – разказах доста за себе си, изразих мнението и впечатленията си. Благодаря на тези, които са достигнали до тази част на интервюто, ценя, че сте прочели всички мои мисли. Ще завърша с един призив към младите, а и не само тях, към всички, които могат да намерят някаква мотивация в моите думи. Ценете времето си, живейте в действителността, а не във виртуалния свят. Старайте се във всеки ваш ден да правите нещо, което обичате и нещо, от което се страхувате и не го правите. Нека с всеки изминал ден ставате по-добри от вчера и никога не се сравнявайте с останалите! Правете свои лични планове, но не пропускайте и да участвате и в по-голямата – общата цел на обществото. Вложите ли труд, или време в нея, то ще получите обратно в многократен размер даденото от Вас!