Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
Големите спортисти винаги са давали и продължават да дават положителен пример на подрастващите, събуждайки у тях интерес към и мотивация за спорта. Затова сега продължаваме утвърждаването на местната идентичност на община Раковски с представянето на някои от най-значимите спортисти на територията на МИГ Раковски.
Петър Лесов е най-младият български олимпийски шампион, роден на 12.09.1960 г. в град Раковски, кв. Секирово. Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в специализираната спортна школа по бокс към ДФС „Локомотив“ при основно училище „Христо Ботев“ в родното си място с треньор Любен Гаджев. Стъпва на върха на славата само на 19 години. През 1991 г. се завръща на ринга, но като професионалист. В рамките на 12 месеца допуска 5 поражения и се отказва окончателно от бокса. След това започва да тренира в „Локомотив“ Пловдив, където до 1979 г. тренира под ръководството на Петър Стойчев. През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Още при първото си участие при мъжете, през 1978 г. на престижния турнир „Странджа“, прави фурор и печели златото в категорията си. През 1979 г.
Петър става световен шампион за младежи в Япония. 
След това негов треньор в националния отбор е Стоян Пиличев. Печели в категория до 51 кг на игрите в Москва 1980 г. Следват две европейски титли – 1981 и 1983 година, и два златни медала от турнира „Странджа“. През цялата му кариера в националния отбор негов треньор е Николай Джелатов. Заради болест е принуден да прекрати състезателната си кариера едва на 24 години. Треньорската му кариера започва в ЦСКА през 1985 г. В навечерието на 1987 г. на среща с челните български спортисти Тодор Живков му връчва орден „Народна република България“ III степен. Помощник-треньор е на националния отбор до 2004 г. Помага в подготовката за мачове на известни имена в професионалния бокс, като Тончо Тончев, Александър Владимиров, Мартин Кръстев. От 2005 г. е старши треньор на Боксов клуб ЦСКА. Старши треньор на националния отбор (2007 – 2011). Като треньор на националния ни отбор извежда Детелин Далаклиев до шампионското отличие на Световното първенство в Милано през 2009 г. На 12 септември 2020 година, във връзка с 60-годишния му юбилей и 40 години от олимпийската му титла, на площад „Европа“ в родното му място е издигната триметрова статуя на боксьора, изработена от скулптора Живко Желев. По време на церемонията по откриването ѝ на Петър Лесов е връчено най-високото българско държавно отличие в областта на спорта – Почетен знак за заслуги в областта на спорта „Венец на победителя“.
Гинка Загорчева-Бойчева е родена в град Раковски на 2 април 1958 г. Състезателка на къси разстояния, една от най-добрите в историята на българската лека атлетика. Израства и завършва основното си образование в град Раковски. През 1976 г. завършва Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив и става състезател на столичния „Левски-Спартак. Най-известна е със златния си медал от световното първенствов Рим от 1987 г., а в Драма на 8 август поставя и световен рекорд на 100 метра с препятствия от 12,25 сек. За емблематичното си участие за финал на 100 м. в Рим спринтьорката получава лично благословията на папа Йоан Павел II. Рекордът на Загорчева от Рим – 12,34 сек, е подобрен след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на първенството в Дегу, Южна Корея. Загорчева печели бронз от световното на открито в Хелзинки през 1983 г. и от това на закрито на същото място 4 години по-късно. Тя е петкратна републиканска шампионка в дисциплината и със сребро и бронз от континентални първенства в зала. Загорчева завършва ВИФ, треньорски профил. Тя е омъжена за бившия състезател на висок скок Ивайло Бойчев. Имат дъщеря Ани, родена през 1981 г. Гинка Загорчева е почетен гражданин на град Раковски от 30 май 2012 г.
Минчо Пашов е състезател по вдигане на тежести в категориите 67,5 кг. и 75 кг. Роден на 7 ноември 1961 г. в село Шишманци. Започва да тренира вдигане на тежести през 1972 г. при Ганчо Карушков. Завършва Средно спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив. Състезава се за „Марица“ (Пловдив) от 1972 до 1981 г. Първото му голямо първенство е през 1977 г. на световното за младежи в София. Там той завършва на третото място и печели бронзов медал. Петкратен шампион на България за младежи и юноши – Търговище 1977, Хасково 1978, Сливен 1979, Пловдив 1980, Видин 1981. Следва в Националната спорта академия „Васил Левски“. На 18-годишна възраст Пашов извоюва бронзов медал на Летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. в категория до 67,5 кг. Също през 1980 г. Минчо печели бронз на Световното и става световен шампион за младежи на първенството в Монреал, Канада в категория до 67,5 кг. След 1981 г. се състезава в ЦСКА (1981-1982 г.) и Левски-Спартак (1982-1986 г.). През 1981 г. Минчо Пашов успява да спечели четири медала от световни и европейски първенства за мъже и младежи. Става световен и европейски вицешампион в Лил, Франция. Също така е световен и европейски шампион за младежи в Линяно Сабиадоро, Италия. През 1982 г. Пашов отново печели два сребърни медала на световното и европейското в Любляна, Югославия. На световното първенство Пашов и Янко Русев подобряват 4 световни рекорда в категория до 75 кг. Двамата водят голяма битка за световна титла, като Русев печели златния медал, а Пашов остава със среброто. През 1982 г. е сребърен медалист на шампионата на България
във Варна, а през 1985 г. в Сливен е шампион на България. На турнира „Черноморе“ във Варна, (алтернативен на олимпиадата) през 1984 г. поставя световен рекорд от 212,5 кг в изтласкването. През 1985 г. печели третия си сребърен медал от световното първенство в Сьодертеле, Швеция. След прекратяване на спортната си кариера работи в системата на МВР. Последната му публична изява е през септември 2019 година, когато присъства на церемонията по откриването на алеята на олимпийските медалисти на Пловдив на Гребната база. Умира на 15 ноември 2019 г. на 58-годишна възраст. Признание: На 6 ноември 2021 г. във връзка с 60-тата годишнина от рождението му жителите на село Шишманци издигат паметна плочка на площада в родното му място. От 30 декември същата година е почетен гражданин на община Раковски.