Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
Значими за една общност са тези събития, които са повлияли на местно ниво върху възгледите и поведението на членовете на обществото. На територията на МИГ Раковски тези събития не са само положителни, но всички те са оформили днешния облик на общината.
Построяването на първата църква на територията на днешния град Раковски е от съществено значение за налагането на католицизма в района. Това се случва през далечната 1643 година, когато архиепископ Петър Богдан изисква католическият мисионер Яков Божков (Джакомо Хомодей) да служи като свещеник в Калъчлъ. Там Яков Божков построява една голяма къща, покрита със слама, за да служи част от нея за община, а другата за църква. Това е първата католическа църква в селото. Той стъкмява олтар и поставя статуи, които са му дадени от Петър Богдан. При откриването ѝ Петър Богдан отслужва тържествена литургия и покръства 56 души. Приемането на новата религия от павликяните в Раковски не става бързо и лесно. Историята пази множество случаи на гонене на мисионери и бягства на цели семейства от местата, където те активно проповядват и действат. Покръстването завършва през 1839 г. с присъединяването към католицизма на последното павликянско село – Балтаджа, днес квартал на Раковски. В края VIII век и началото на XIX Калъчлий се утвърждава като седалище на Софийско-пловдивския епископ
Чирпанското земетресение е пример за злочестие, но и за силен дух. Поредица от сеизмични трусове са регистрирани между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете – на 18 април, с магнитуд 7,0 по Рихтер – е известен също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение. В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са извън домовете си, а децата са в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито (в палатки от черги). Село Чалъково е най-засегнато. Тогава северозападният край на селото пропада с 3 метра и се образува яма, която скоро се пълни с вода. Хората загубват домовете си. В Белозем абсолютно всички (малко по-малко от 1200) сгради са разрушени или засегнати. От 513 семейства, държавата осигурява временен подслон за 423 семейства, поради това че техните домове са разрушени или не са безопасни за живеене. Земетресението разрушава двете камбанарии и входната част на католическата църква. Населението успява да изнесе олтара и останалата мебел. Училището и енорийският дом са разрушени. Православната църква е разрушена. Има големи щети на населението от Болярино – 59 напълно разрушени къщи, 68 – полуразрушени и слабо повредени. В Парчевич по това време къщите наброяват 40, а населението – 222 души. Всички къщи са нови или построени след 1904 г. Нито една от тях не е запазена. Процентно, селото дава най-много жертви от всички населени места в района. Единствено камбанарията на църквата е оцеляла (и все още съществува). Камбанарията на църквата в село Момино е разрушена. В Стряма земетресението разрушава църквата „Света Троица“. Първият трус срутва камбанарията на църквата в Секирово, вторият срутва училището, самата църква (остават непокътнати само олтара, статуите от олтара и кръстът с Исус Христос) и енорийския дом. В Генерал Николаево са разрушени църквата и училището. С разрушени стени сградата на болницата става негодна за ползване. Много частни домове са изцяло или частично разрушени. Цар Борис III и епископ Викенти Пеев посещават селата на другия ден и организират първата материална и духовна помощ. Възстановителните процеси продължават няколко години.
Формирането на град Раковски. Първите сведения за селата Калъчлии, Балтаджий и Алифаково (преди да станат кварталите Генерал Николаево, Секирово и Парчевич на град Раковски) са в османските данъчни регистри от XVI век. Едва през есента на 1965 г. започва да се обсъжда идеята за създаване на град от трите селища Генерал Николаево, Секирово и Парчевич. За име на новия град са обсъждани Парчевич, Тракия, Тракиец и Раковски. В крайна сметка е избрано да е наименуван на видния български националреволюционер Георги Раковски. На 04.02.1966 г. вестник “Отечествен фронт” обнародва следното съобщение: “Вчера Предизиума на Народното събрание прие указ, с който досегашната селска община Генерал Николаево, в която влизат селищата от градски тип: Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, се обявява за град и се именува Град Раковски -135 град на Републиката- указ 100/ обн. 08.02.1966 г.” С обявяване на град Раковски се подвига голям обществен интерес. По-късно, през 1979 г, е създадена и Община Раковски с център град Раковски.
