На 19-ти ноември /събота/ с тържествена литургия в катедралата „Свети Лудвиг“-гр.Пловдив в присъствието на много свещеници и гости, отец Ивелин Генов получи своето ръкоположение от Н.В.Преосв.Монс.Георги Йовчев.

Преди това на 10-ти юли тази година в същия храм бе неговото дяконовско ръкоположение.Той е първия от 60 и повече  години насам ръкоположен свещеник от гр.Белене. Последните са били ръкоположени от ръцете на Епископ Босилков. Йосиф Минчев и Алфонс Драков.Пътят до крайната му цел-свещенството е доста дълъг.Започва с една пропедевтична година в Русе и продължава  с  шест години в Папския университет Свети Тома Аквински „Анджеликум“.
Там завършва бакалавърски степени по Философия и Теология. След завръщането си от Рим записва и завършва семестриално магистратура по история на средновековната философия и култура. През 2015 г. е изпратен на пасторален опит в енория „Пресвето Сърце Исусово” в град Раковски.Ръкополагането си за свещеник и своя избор отец Ивелин коментира така:“ Решението за свещенически живот не би било добре да бъде ефимерно и фриволно. Това със свещенството не е дори професия. То е призвание. Самата дума ни подсказва за същността си. Зов от… Зов свише… Думата мисия също е значителна. Тя означава пратеничество. Тук отново се изисква някой да те е пратил някъде! Къде? Призваният е изпратен в света сред братята да носи Евангелието.“

На  20 ноември т.г./неделя/той отслужи първата си литургия в беленската католическа църка „Рождение на Блажена Дева Мария“. След това ще бъде изпратен да служи в Църква „Пресвето Сърце Исусово “ гр.Раковски .

Неговото послание към хората е:

“ Църквата живее една година посветена на Божието Милосърдие. Вижте, днес хората носим много рани в душата. Често показваме само част от нас. Днес манифестираме само това, което другите искат да видят от нас. Развиваме нашите дарове, с които да изпъкваме в жестокото поле на битка и заравяме в долните си пластове на душата други наши чувства, емоции, таланти ако щете, интимност, които не са зли сами по себе си, но запратени там, на дъното, се превръщат в перверзности… ето, моето послание:

В годината на Божието Милосърдие, Бог желае чрез милото си сърце да влезне и освети нашите тъмни страни, нашите мизерии. Бог не се гнуси от нас и нашата реалност. Бог не ни съди. За мене е важно хората да осъзнаят, че Бог е татко, не деспот като земните съдии и управници.“