Здравейте, господин Пенсов! 1 март е Денят на самодееца и любителското художественото творчество. Честит празник!

• Като начало Ви моля да се представите на читателите, защото съм сигурен, че работата Ви е интересна и не всеки знае какво се крие зад нея?

-Казвам се Стоян Пенсов и от 2016г. съм самодеец към читалището и работя в него. Част съм от театралната трупа от същата година, но освен с театъра, се занимавам и активно с музика. Имам много музикални и театрални участия в цялата страна, като изминалата 2023г. беше изключително богата на театрални събития, включващи театри, кастинги, фестивали, театрални работилници и др. Горд съм и като един от организаторите на първия за града ни театрален фестивал „Магията на живата сцена“, който се състоя именно в нашето читалище. Определям себе си като артист и творец, а от съвсем скоро съм и секретар на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1908г.“ – гр. Раковски“. Работата на секретаря е комплексна и включва в себе си много и различни дейности като например организационни, културни, информационни, представителни, образователни и т.н. Изпълнявам волята на читалищното настоятелство и инициирам различни мероприятия и събития.

• Секретар сте на Народно читалище „Свети Свети Кирил и Методий 1908“ – град Раковски.  Доволен ли сте от тази си длъжност и какво ви накара да заемете поста?

 – Заемам длъжността от съвсем кратко време, но вече се сблъсквам с ежедневните ѝ предизвикателства. Бих казал, че съм доволен от този пост и се чувствам удовлетворен. Работата ми към театралната трупа ми дава възможност да участвам в културния живот на нашата община и най- вече да помагам за нейното развитие и обогатяване, а чрез тази длъжност мога да бъда още по- полезен. Винаги съм се радвал и съм бил горд с постиженията и успехите  на нашето читалище и самодейците му и съм благодарен и радостен, че съм част от него.

• С кои от инициативите на читалището се гордеете най-много и защо?

-Няма инициатива или събитие, което да не е смислено и значимо в читалищния живот. Ако трябва да посоча нещо, което да се отличава, бих казал, че изключително много се радвам, когато съумеем да се обединим в името на кауза или благотворителна кампания. През годините сме доказали, че в  нашия край хората са много задружни и когато читалището се включи със своите самодейци и организира концерти, базари и театри, виждаме как, дори и в най- трудните моменти, успяваме заедно.

• Продължават ли читалищата да са пазител на българското, радват ли се на онази любов, която заслужават? 

-Да! Традициите, културата и историята на нашата община трябва винаги да се пазят, за тези неща няма срок и крайност. Живеем в един нов свят, в който сякаш е нормално да се потъпкват морални устои и ценности, в който сме заливани от пошлост от телевизионните и мобилните ни екрани. Поради тази причина  читалищата имат още по- голямата отговорност да пазят българщината и пламъка на родолюбието, ценностите, образованието и културата на народа ни. На местно ниво мисля, че я има тази любов към читалището и се надявам все повече хора да ни обичат не само като зрители от местата си, но и като дейци в нашето голямо семейство.

• Полага ли достатъчно грижи местната, а и държавната власт, за да подпомагат дейността на самодейните състави и работата на читалищата?

-Винаги сме работили в партньорство с местната власт. Провеждали сме различни инициативи и винаги сме получавали подкрепа от общината по различни поводи, но и хората са инвестирали в читалищния живот и много от тях активно участват в него. Ръководството на общината ни предоставя различни възможности  и проекти за развитие  и подобряване на нашата материална база и дейности.  

• Как читалището привлича вниманието на по-младите към културата?

–Главно чрез нашите много добри и мотивирани  ръководители на школи и групи. Те са основния двигател за развитието на дейността на читалището, ръководейки школите и работейки с деца, младежи и  малко по – възрастни младежи, в кръга на шегата. Всеки е добре дошъл при нас и  може да вземе участие в нашите групи.

• Вие сте част от театралната група на читалището и безспорно сте любимец на публиката? Какво е за вас театъра?

-Благодаря за милите думи, но в театъра всичко е партньорство и екипност и без хората до мен, не бих успял да постигна нищо, затова изказвам благодарността си към всички в групата. Какво за мен е театъра? Това е  наглед толкова лесен за отговаряне въпрос, но в същото време ми е трудно.  Театърът за мен е една магична сила, която е способна да изрази живота, видим и невидим, която е способна да предизвика у зрителя върволица от чувства, да зададе въпроси, да отговори на други и винаги, винаги да даде нещо – зрънце истина за смисъла, за живота. Трудно е такова изкуство да се разбере, то трябва да се чувства. И тук ще си позволя да цитирам големия режисьор, оставил следа в сърцето и на нашата трупа, Христо Церовски, който казва: „Изкуството не е направено за разбиране, за разбиране е науката. Изкуството е въпрос на чувстване, на усещане. Ако един спектакъл, картина, музика вълнуват, значи те си постигат целта. И ако този, който ги възприема знае защо се вълнува, значи целта е прекрасно постигната.

• Зрителите са ви виждали да се въплътявате в различни роли, имате ли си любим образ?

-Определено от всички роли, може би ми харесва най- много ролята на Ломов от последния ни спектакъл „Шеги на любовта“ по А. П. Чехов. Може би, защото това е спектакълът, с който имаме най- големи успехи, може би защото много се забавляваме по време на представление. Този персонаж е доста интересен и ми дава голяма свобода на изразяване. Харесват ми и всички онези образи, които представяме и извън представленията, когато вземаме участие в различните концерти на читалището, защото чрез тях показваме нашата самобитност, а и имаме възможността да се пошегуваме с наши известни личности.

• Кое според Вас е събитието – културната кулминация в нашата община?

-Смятам, че специално за общината „Бирфест“е с голям акцент. Миналата година беше наистина вълнуващо и запомнящо се събитие, което даде възможност и на млади, местни таланти да се изявят, което ме отвежда и до мисълта за международния детски футболен турнир „Франц Коков“, което пък ме кара да се сетя и за спортния ни празник. Изобщо щастливи сме, че в нашата община наистина се случват различни инициативи и събития. Най- силното събитие за мен обаче се случва тук, в читалището. Ежегодният Коледен концерт в края на годината винаги е една наслада и пиршество за сетивата на зрителя. Така в навечерието на светлите празници, той сякаш ги допълва още повече. Залата е винаги пълна, а аплодисментите за нашите самодейци – нестихващи.

• Пожелайте нещо на самодейците за празника им?

-Самодейците са именно хората, които стоят зад всичко и поддържат искрата на родолюбието, традициите и културата на нашата общност и народ.  Пожелавам дълголетие и здраве на всички,  воля и сили, за да продължаваме  с още много творчески и културни изяви и мероприятия и да утвърждаваме нашето читалище като водеща културна институция. Честит празник!