Село Шишманци е разположено в Горнотракийската низина, на 25 км източно от Пловдив. Разположено е на площ от 19.69 кв.км, а надморската му височина е 139 метра. Жителите на селото в начало на 2014г.са 974. Селото е съществувало още по времето на цар Иван Шишман и се е наричало- Кючук Стамбол/ Малък Истамбул /. Преданието разказва,че е било голямо село с 4 църкви,чиито останки се намират и до наши дни на ,,Ели баир’’, ,,Спас баир’’, ”Черквата”. Селото е било разположено на север от баирите, в местността ,,Юртищата’’, в близост до гората. Сега там има само останки от стари гробища. Според сведения от летописната книга селото многократно е било нападано и плячкосвано, както от разбойници, така и от татари. През него е минавал друм (път), който е бил много широк и много оживен.Имало е и кладенец на друма. Отделно от него е имало още 12 кладенеца из местността, като всеки един бил поддържан от собственика си и носел неговото име – КараГенчов, Колев, Гайдарски, Бозуков, Камбурски, Узунски, Керпелюшки ,Карайчовица, Агов и други. Известна е и гористата местност ,,Кьоравица’’,където дърветата били толкова гъсто разположени,че не можело да се види нищо от тях (от там и името).И до днес може да се види останки от старото селище „Кючук Стамбол”. На „Керено кале„ има дупка със буталка и фурна за печене на хляб, което свидетелства за наличие на селото.
Много преди Освобождението от турско робство селото се премества южно от баирите, до реката, която и до днес пресича Шишманци. Тогава селото приема името Автоево, което означава ,,само село’’ (самоуправляващо се), според гръцкия произход на думата. В началото се заселват 40 -50 къщи, а останалите селяни се пръскат по други краища. Има сведения, че след разгрома на Сливенското въстание в селото се заселват и българи от Сливенския край от рода Пипеви.
През 1921г. местните общинари пишат писмо до Министъра да се смени името Автоево с Александрово (на името на император Александър). От там получават откaз. През 1934г. с решение на Министъра на вътрешните работи селото е преименувано от Автоево на Шишманци на името на цар Иван Шишман.
Начало на по-организиран в административно отношение живот се поставя през 1879г.,когато в двуетажна сграда са поместени заедно,и започват да функционират община, училище и църква. Пръв учител е Иван Попов от Рахманлий (днешното Розовец). Сградата се строи с материали от изселеното турско село Бейкьой (Болярино). До тази сграда е имало и бикарница.
През 1892г. започва строителството на църквата ,,Успение на Пресвета Богородица и сина’’ от Георги Илиев, син на предприемач.Строителството продължава до 1900г., а през 1902г. църквата е осветена. В църквата на пода до олтара има изографисан знак, показващ името на създателя на тази сграда.
По време на Чирпанското земетресение сградата, в която се помещава училището и църквата са сринати. След земетресението през селото минава цар Борис III, който затъва в реката. Колата е извадена със волски талиги от селото, след което царят отпуска огромна сума за построяването на мост, училище и църква. Започва строеж на ново училище, финансиран от Дирекция по възстановяването. Сградата е готова и започва да функционира на 20.12.1929г.
През 1962г. се открива към училището и Полудневна детска градина, а през 1973г. училището се трансформира от начално в основно.
През 1981г. детската градина се разраства с откриването на нова група,а през октомври 1982г. училището се радва на нова придобивка – открит е ученически стол,който осигурява топла храна за децата. В същата година Полудневната детска градина прераства в ЦДГ с директор Кера Христева.
Читалищната дейност също претърпява сериозно развитие през годините.Началото и датира от 1929г., и е положено от учителите Петър Доков и Мария Серафимова.През 1960г. с обединените усилия на управляващи, интелигенция, активисти, и с доброволен труд е построена сегашната сграда на читалище ,,Св.Св. Кирил и Методий’’. Разполагането му в собствен дом слага началото на подем и качествено нов етап в дейността му.
Административно развитие:
По отношение на административното управление един от първите кметове на селото е Кольо Танев. Кметове на селото,оставили траен отпечатък върху живота му са и: Пеньо Петков, Георги Р.Камбурски, Цаньо Митев Килимски, Пройчо Балтийски ,Костадин Атанасов- дядо Дичо, Костадин Трампов, Рангел Александров, Костадин Пенев Кадийски, Стойко Пенев, Атанас Александров Атанасов.
В годините най – дълго длъжността – Кмет на селото е заемал Пеньо Божков и Кера Христева. Близо 20 години от живота на последната минават на този пост в борба за решаване проблемите на жителите от селото.
След нея на тази длъжност е избран Владимир Пенев. Към момента тя се изпълнява от най-младия кмет на селото – Костадин Иванов. Основна характеристика на неговия стил на управление е стремежът му да промени облика на селото и да въвлече младите хора в живота на селото.
Важен момент в развитието на селото е началото на 1962г., когато се открива магазин с 4 отдела – за храна, за дрехи, за домашни потреби и пивница. Подобрява се с този акт обслужването и снабдяването на населението със стоки и услуги от първа необходимост.
На 30 март 1945 година, 10 активни жители на селото подават заявление до Кредитна кооперация за създаване на стопанство за кооперативна обработка на земята. Негов ръководител става 22-годишния Рангел Камбуров. Извършването на заменките се отразява пагубно върху здравето му и той си отива съвсем млад.
Икономическо развитие и поминък:
В по-ново време (началото на 80-те години на миналия век), несъмнено най- значимото нещо, което се случва е строителството на Стоманолеярен завод в покрайнините на селото. Голямата част от трудоспособното население започва работа в него. Той става причина за други, бивши жители на селото да се върнат, събужда много надежди за сигурен поминък и евентуално съживяване и разрастване на селото. Построени са и трите жилищни блока, в които са настанени 48 семейства, а също и общежитие за временно пребиваващи в завода работници. Всички жители на селото мислят за бъдещето си, обвързвайки го със развитието си в завода. За жалост, след 10-15 годишен период на първоначална еуфория и последвали трудни години на лутане и безпътица, заводът е обявен в ликвидация, а надеждите за по – добро бъдеще са попарени.
Един от факторите, които смекчават този проблем е създаването на известна заетост, но сезонна, в съществуващата на територията на селото фирма ,,Агри Планет-ООД’’ на италианския фермер Еро Фабрицио Фрески. Работата в нея е кампанийна, основно лятна, и все пак е добре дошла.
От 3-4 години на мястото на бившия Стоманолеярен завод функционира „Екологичен завод за преработка на твърди битови отпадъци”. В него също намериха препитание малка част от жителите на селото. Технологията, по която е построен, е френска. Тя представлява процес на компостиране, при който, без отделяне на газ метан, без изгаряне или каквото и да е химическо, или друго третиране се сепарират и преработват до степен органична тор твърдите битови отпадъци.
От дълги години, като резултат на природните дадености, в селото има и кариери за добив, в миналото на вар, а сега основно на трошен камък. Те са подразделение на фирма ,,Холсим – Кариерни материали” АД, със седалище в София. Там също част от работниците са жители на селото.
Останалата част от населението (като изключим тези,които пътуват и работят в Пловдив, или други населени места), се опитва да се препитава и се развива като частни земеделски производители. Част от тях са по-дребни, произвеждащи основно за прехраната си и малко за пазара. Друга част се обособяват като по-едри и проспериращи, с по-мащабни земеделски стопанства. Те обаче са единици, тъй като стартирането на такава дейност изисква сериозен наличен финансов ресурс.
Култура и образование:
През последните години сериозни промени настъпиха в сферата на образованието и културата.
Училището се запази, в предвид общата тенденция на закриване на училища в малките населени места. Радващ е и факта, че през лятото на 2012 г. училището беше обновено изцяло и санирано с пари по Европейски програми и изглежда неузнаваемо. Обучени бяха и групи от млади роми от учителите по проект, финансиран с евро пари под названието ,,Нов шанс за успех’’. Това са все индикации, доказващи амбицията на колектива да бъде в крак с времето и да не изостава от новостите, които то предлага.
В сферата на културата и в читалището, като културно средище в селото времето,в което живеем, също наложи своя отпечатък. С участие по програма ,,Глобални библиотеки’’ и безвъзмездната помощ на фондацията на „Бил и Мелинда Гейтс” в сградата на читалището бе оборудван Информационен център с три броя компютърни системи и мултифункционален принтер. Библиотекарките Иванка Белчева / и секретар / и Донка Куманова предават своите знания на всички деца, пък и възрастните хора от селото , които имат свободен достъп чрез Интернет до всякакъв род услуги. При децата най-често това е комуникацията чрез профилите във Фейсбук, Скайп, електронната поща, надграждането на учебния материал и т. н. Музиката, спорта, филмите, станаха част от ежедневието им. Нуждите на възрастните пък са ориентирани към бита – към сметките за ток, обявите за работа, социалните услуги, условията за пенсиониране и др. Това е нов момент в работата на читалището, но неговият обхват предстои да се разширява, защото прави живота на хората по-лесен и те ще усетят това.
На читалището беше дадено правото за ползване на доходите от 50 дка земеделска земя. Това е от изключително значение, защото увеличава финансовите постъпления, а това пък дава възможност за повече мероприятия и за развитие на нови форми на културно-масова дейност. В тази посока най-важното нещо, което беше направено обаче е мащабния ремонт на зрителната зала, която надяваме се ще отвори врати за хората от селото през тази година. А това създава едни съвсем различни възможности и хоризонти за работа на културното поприще. В момента тече ремонт и на фасадната част от читалищната сграда, която беше сериозно порутена от години и имаше нужда от обновяване. В сградата през зимата на 2013 година, в обновени помещения бяха разположени Здравната служба и Стоматологията.
Известни личности:
Загинали за родината във войните /1912- 1913г./ и /1925- 1945г./-паметната плоча на сградата на кметството свидетелства за това.
Никола Ганчев – / 1919 – 2001г/, музикант – кавалджия.Наричат го най-добрия кавалджия в България. През 2014г. издигнат бюст- паметник на големия кавлджия.
Генчо Камбуров – полк. о. з., доктор по история / 1920-20…/ – автор на сборници разкази, брошури, статии, очерци от военен и антифашистки характер.
Ветерани от Втората Световна война – 11 човека измежду които и Никола Димитров.
От по- ново поколение в областта на спорта са:
Минчо Пашов – 1961г. вдигане на тежести в категория 76,5кг.
Димитър Трампов – 1965г. сенпай ,II дан – карате
Културни и природни забележителности:
Гората в землището на Шишманци е обявена за защитена територия с цел да се запази местонахождението на редките за страната ни птици като малката бяла чапла,гривестата чапла, нощната чапла и блестящият ибис.
Редовни събития:
Празникът на селото е Голяма Богородица. На 15 август се прави курбан за здраве във църквата, която носи името на светицата, а последната събота от месец август се провежда традиционен общоселски събор.
Използвани източници:
Михайлов, Пело- „ Възпоменателни селищни имена в Пловдивска област „ Пловдив, Астарта, 2010г.
Справка за селото от Кера Христева
Спомени на : Никола Василев, Иван Маринов, Кольо Костадинов, Атанас Атанасов, Донка Камбурска
Изготвили : Иванка Белчева и Донка Куманова