Географско положение
По шосето Пловдив – Брезово в североизточна посока на 18 километра от град Пловдив е разположено село Стряма, съставно селище от община Раковски.
Непосредствени съседи с които жителите на Стряма са живели стотици години са:
На Север – село Ръжево Конаре, село Дълго поле и село Момино село;
На Изток – село Парчевич и село Секирово (днешните квартали на град Раковски);
На Юг – село Ясно поле, село Маноле и село Трилистник;
На Запад – село Калековец и село Динк.
История
Населението на нашия край е надживяло 180 години гръцко робство и 500 години турско робство. Въпреки това е запазило своето духовно богатство и материална култура. Накратко – през 1893 година жителите на село Гърците идват в село Ени Бегчи и на населеното място се дава името на река Стряма. Първоначално селото е било разположено непосредствено по брега на реката, но след наводнение, то се мести на сегашното му място.
Село Гърците
Първите исторически данни за село Гърците открити до този момент датират от 1756 година. Селото е било разположено на двата бряга на река Стряма, край трите могили в местността „Юртищата“. В онези години главното корито на реката е минавало през село Калековец и се е наричало „Вета Стряма“ (Стара Стряма). В последствие с течение на времето то се е засипвало с наноси и реката е образувала два ръкава. Именно на бреговете на един от тези ръкави е било разположено село Гърците, а двете му махали са били свързани с дървен мост. Около него са растели обширни гори, естествено продължение на средногорските масиви, богати на дивеч, в които обитателите на това селище са ловували. Според легенда, жителите на Гърците са докарани под турски конвой оттатък „Балкана“. Вместо да станат покойна рая, те водили един по свободен живот, или казано с други думи – занимавали се с разбойничество. Конвоят оставил нашите прадеди в местността „Инадъра“, наречена така по имено на онбашията командващ конвоя – Адър. След като турският конвой продължил, новопристигналите за кратко време си направили колиби от пръст и кал, а в последствие, благодарение на предишния си занаят се обзавели със стока и инвентар, а имали и прекрасни условия за това – наблизо минавал главния път от Цариград за София, наричан тогава, а и доскоро – „Друмът“. Ограбването на пътуващите кервани осигурявало добро препитание. Постепенно жителите на Гърците оставили разбойническият занаят и започнали да се занимават със земеделие и скотовъдство, за което имали прекрасни условия. Построили си по – удобни (за тогавашните представи) къщи и стопански постройки, плащали си данъците, имали си църква, кмет и печат на словото. В селото е имало 82 семейства, едно начално училище, един учител, двадесет ученици, една църква и един свещеник. Така живели жителите на село Гърците до януари 1893 година, когато през нощта на Иванов ден, в резултат на суровото време и минусовите температури, реката замръзва, ледените блокове преграждат пътя на водата и селото е залято. Всички се спасяват, защото било празник и всички били будни до късно. Разпиляват се с малко покъщнина и добитък при роднини и познати от околните села. Природата заличава от лицето на земята село Гърците.
Село Ени Бегчи
„Ени Бегчи“ или още „Йенибегчи“ е било турско село. Постепенно към него се е оформила ратайска махала от българи. По онова време такива махали се изграждали към почти всички турски селища в този район. Българите са били предимно пастири или са работили по оризищата. През 1871 година в село Ени Бегчи е имало 15 християнски семейства. Тъй като не е имало църква, те са ходили да се чиракуват в село Гърците. По това време връзките между двете села са се затвърдили – много от жителите на Гърците са закупували имоти в землището на Ени Бегчи. До освобождението от турско робство в село Ени Бегчи не е имало училище. През януари 1878 година един отряд от войската на руския генерал Кварцов преминава през Ени Бегчи на път за Пловдив и освобождава тукашните села. Мнозина от турците бягат, но специално тези от Ени Бегчи остават, защото не са извършвали престъпления към българите, а и те като тях са били бедна рая. Документи сочат, че 10 години след освобождението, старейшенският съвет и кмета, които са управлявали селото са били от турски произход. Последният турски кмет на селото е бил Рашид Ахмедов, който бил избран през 1889 година. След 1903 година българите са направили невъзможен живота на турското население и постепенно един по един те се изселили. В периода 1893 – 1915 година българите са изкупили на безценица, а в някои случаи са заграбили хиляди декари обработваема земя и гори. Така се създава богатото село Стряма.
Богатата и плодородна земя и обширните гори и ливади давали препитание на стрямалии, а мнозина от тях забогатели. През 1928 годинав селото имало 14 000 овце и много едър рогат добитък. Било е гордост всеки стопанин да притежава хубав кон, с който да се показва на многобройните селски празници.
Голямо изпитание за жителите на Стряма е земетресението през 1928 годна. Най – напред е паднала църквата, а после и всички къщи. Най – устойчиви са се оказали плетените и измазани с кал плевни в които хората са намерили подслон. Не след дълго Цар Борис III посетил селото и след като видял от какво се нуждаят селяните наредил на войската да им сковат дървени бараки, а след година две стрямалии си построили нови, още по – хубави къщи.
Днес село Стряма е едно от най – хубавите села в България. Има 3280 жители, между които много образовани хора – агрономи, инженери, учители, хора на изкуството и един олимпийски шампион в спорта – Стефка Костадинова. Най – ценният капитал за благосъстоянието и успеха на село Стряма през миналите и бъдните години си остава трудолюбието на селските хора.
В наши дни
Междуселищните граници на селото и на земеделските земи са уточнени с протоколи на земеустроителните комисии при образуването на ТКЗС (1954 година – 1958 година). Всички междуселищни по отношение на земеделските земи са безспорни и са потвърдени при възстановяването им от поземлените комисии през 1990 – 1993 година. Имало е и спорни граници само с град Раковски, но този спор е останал нерешен. В тези възстановени граници землището на село Стряма е:
- Според справка на земите по култури от 1990 година – 42 993 декара;
- Според рекапитолация на земите по култури от 1990 година – 43 793 декара;
Вероятно последната справка е вярна, след като към землището на селото е прибавена и земята от двете страни на река Стряма залесена с тополи. Тези площи са както следва:
- Северно от моста на река Стряма по десния бряг – 298 декара;
- Северно от моста на река Стряма по левия бряг – 329 декара;
- Южно от моста на река Стряма по левия бряг – 198 декара.
Така посочените площи се стопанисват от фирма „Водно стопанство“ и само 20 % от дървесината се дава на община Стряма.
Селото носи името на река Стряма, което има древногръцки произход и произлиза от думата „сирмус“, което означава поток, река. През различните векове реката е имала и други названия – „Гьопса“, „Вета“ или „Вехта“ и сегашното „Стряма“. Река Стряма е ляв приток на река Марица. Извира под връх „Вежен“ (Стара планина), преминава през Карловското поле и Горнотракийската низина и се влива в Марица южно от село Маноле. Тя е с дължина 110 километра или площ около 1394 кв. км. Дебитът и в долното течение е непостоянен, тъй като още в горното течение голяма част от водите и се отклоняват за напоителни цели. Коритото на реката ежегодно се продълбочава, тъй като се вадят инертни материали за строителни цели, което доведе до пропадане на бетонния мост през есента на 2007 година.
По протежение на реката, в направление север – юг, землището на селото е дълго около 11 километра и широко около 4 километра. На тази площ от 44 000 декара се срещат различни растителни видове, като най – богата е горската растителност, която за жалост вече е само история. Горските масиви са били с площ от около 5000 декара, а освен тях е имало и множество по – малки частни горички.
Култура и образование
За първи път въпроса за читалище се поставя на 15 декември 1928 година. В съгласия с тогавашните наредби и закони е изграден комитет, който от същата дата до 30 октомври 1930 година е извършвал следните функции: даване под наем на определените за читалището земи – 400 декара с които е било оземлено и училището. 5% от приходите са се заделяли за читалището – за извършване на просветна дейност. Официалното откриване на читалище в Стряма е станало на 17 юни 1930 година. На мероприятието са присъствали всички учители, чиновници, фелдшери и по – будните селяни. Ръководството на читалището успява да събере 150 тома книги. С това се слага и началото на библиотеката. Важен момент в живота на читалищната дейност е и построяването на читалищната сграда открита през 1961 година. Тя разполага с голяма зрителна зала с 320 места, богата библиотека, широка сцена, гримьори, фоайета и допълнителни помещения.
Сградата на училището е била дълга около двадесет метра и се издигала 4 – 5 стъпала на д земята. Имала е широк салон и четири стаи, като най – малката е била учителската, в която са се съхранявали оскъдните учебни помагала. Учениците са били разпределени в четири класа. Обзавеждането в класните стаи е било старо – дълги чинове за 6 до 8 ученика, груби черни дъски. През 1926 година през нощта след Архангелов ден в тухлената училищна сграда избухва пожар и цялата постройка изгаря. От този ден класовете са се настанявали в частни къщи по различни краища на селото, както и в стаите в сградата на общината.
През 1926 – 1927 година в първи клас е имало 26 ученика от които 15 момчета и 11 момичета; във втори клас 15 момчета и едно момиче, а в трети клас – 28 деца. Сградата на това училище бе съборена преди няколко години. На негово място е построена нова сграда на 24 класно училище с централно отопление, физкултурен салон, ученически стол, асфалтиран двор с 8 физкултурни игрища.
Църквата
Голямото земетресение през 1928 година разрушава сградата на църквата в селото. Нещастието, сполетяло всички хора, не им попречило веднага да построят друга малка църква – параклис от събраните материали и оцелелите икони. Желанието им било след време отново да построят голяма църква. Годините една след друга отминавали и едва през лятото на 1941 година започнал строежа на новата църква. Събраните материали стигнали да се иззидат стените до покрива и строежа бил замразен поради липса на средства. Очаквали се по – благоприятни времена, но вместо това започнала Втората световна война. Надеждата отново озарила жителите на село Стряма през 1954 година, когато отново имало изгледи строежа да продължи. Били струпани материали, спазарени майстори и когато трябвало да се започне работа строежа отново бил спрян.
Десетки години са изминали от поставянето на основите на новата и доскоро недовършена църква, докато през 2009 година тя бе срутена и започна строежа на нова. Средствата за нея бяха събрани чрез дарения от различни фирми, от населението на селото, както и от общината и държавата.
Географско положение
Географското и природо – климатичното разположение на селото дават прекрасни условия за развитие на селскостопански дейности и отглеждане на животни. Тези две направления от селското стопанство в различните етапи от развитието на село Стряма са били основните източници на поминък на населението. Жителите на селото стопанисват площ от 42 000 декара съгласно рекапитолацията на земите по културни видове и категория за експлоатация през 1990 година.
На 2 километра югозападно от селото се намира държавно дивечово стопанство „Чекерица“. Там могат да се видят множество видове животни. В стопанството се намира и една от бившите резиденции на Тодор Живков, която сега се използва за настанителна станция.
В началото на село Стряма преди няколко години се създаде и индустриална зона, която носи името на общината в която се намира селото – индустриална зона Раковски. Там са построени редица чуждестранни и български предприятия, които осигуряват работа на хиляди хора, не само от Стряма, но и от околните села, дори и от град Пловдив.