17 януари Църквата отбелязва възпоменанието на Св. Антоний Велики, известен още като Антоний Игумен – един от най-значимите отшелници в историята на християнството и считан за основоположник на монашеството.
Св. Антоний е роден около 250 година в египетското селище Кома. След като остава сирак на около 20-годишна възраст, той раздава цялото си имущество на бедните и се оттегля в пустинята на Тиваида, където прекарва повече от 80 години в строг аскетичен живот. Умира на преклонна възраст – над 100 години, на 17 януари 356 година.
Още приживе около него се стичат поклонници и нуждаещи се хора от целия Изток, привлечени от славата на неговата духовна мъдрост и святост. Житието му е описано от негов ученик и последовател – по-късно канонизирания св. Атанасий, благодарение на когото примерът на Антоний става известен в цялата християнска Църква.
Макар да води отшелнически живот, Св. Антоний два пъти напуска пустинята, за да подкрепи Църквата – първо в защита на преследваните християни в Александрия по времето на император Максимин II Дая, а по-късно и в подкрепа на св. Атанасий в борбата срещу арианската ерес и за утвърждаване решенията на Никейския събор.
Заради множеството си ученици и последователи, Св. Антоний Велики е наричан „баща на монасите“. В иконографията той често е изобразяван заобиколен от домашни животни, тъй като се счита за техен закрилник. По народна традиция на 17 януари се благославят конюшни и обори, а животните се довеждат за здраве и плодородие. Светецът е покровител и на кошничарите, тъй като според преданието тъчал кошници, за да се бори с безделието.
Източник: Католическа църква „Свети дух“