Успение Богородично е един от най-значимите празници, посветени на Дева Мария, и се чества както в Източната, така и в Западната църковна традиция. Празникът е сред най-древните Богородични тържества, а в Католическата църква истината за телесното възнесение на Мария е тържествено провъзгласена като догмат от папа Пий XII през 1950 г.

Според учението на Църквата, след завършването на земния си път непорочната Дева Мария е отнесена с тяло и душа в небесната слава и е възвеличена от Господа като Царица на Вселената. Тази истина е утвърдена и във Втория Ватикански събор в конституцията „Lumen gentium“, където Мария е представена като образ и начало на Църквата, която предстои да достигне своята пълнота в бъдещия век.

Успение Богородично носи и послание за надежда към вярващите. Прославена на небесата, Божията Майка остава за Църквата знак на сигурна надежда и утеха по пътя на Божия народ.

Особено място в живота на Мария заема срещата ѝ с Елисавета след Благовещението. Изпълнена със Светия Дух, Елисавета я нарича „Майка на моя Господ“, а в отговор Мария възпява Бога с молитвата Magnificat – песента на благодарността и вярата.

В продължение на векове Magnificat се превръща в духовен завет на Божията Майка и в молитва на самата Църква. Чрез нея вярващите изразяват благодарността си за Божията благодат и надеждата в спасението.

На празника Успение Богородично Църквата насочва погледа към Мария като знак за Божията победа над греха и смъртта и като образ на надеждата, към която е призван всеки човек.

 

Източник: Католическа църква „Свети Дух“