На 12 април християнският свят отбелязва Втората Пасхална неделя – денят след Великден, който завършва т.нар. Пасхална октава. Празникът има особено значение както в западното, така и в източното християнство, макар и под различни наименования.
В западната традиция денят е известен още като Бяла неделя (Dominica in albis) или Светла неделя. Наименованието произлиза от раннохристиянската практика новопокръстените да носят бели одежди през седмицата след Великден, символизиращи чистота и нов живот. Те сваляли тези одежди именно в първата неделя след Възкресение Христово.
В източното православие празникът е познат като Томина неделя или Нова неделя. На този ден в храмовете се чете евангелският откъс за апостол Тома и неговото съмнение във Възкресението на Иисус Христос, което впоследствие се превръща във вяра.
От 2004 година насам в Католическата църква Втората Пасхална неделя се чества и като Неделя на Божието милосърдие. Празникът е установен от папа Йоан Павел II, който призовава вярващите да насочат вниманието си към Божията милост и прошка.
Според християнското учение този ден е време за духовно обновление, покаяние и надежда, като вярващите отправят молитви за прошка и упование в Божията любов.
„Исусе, уповавам се на Тебе“ – с тези думи мнозина християни изразяват своята вяра и доверие в Божието милосърдие.