„Изминали много векове от сътворението на света, когато в началото Бог създаде небето и земята и сътвори човека по Свой образ; и много векове, откакто, след потопа, Всевишният беше сторил да блести сред облаците дъгата, знак за съюз и мир; двадесет и един века след като Авраам, нашият Баща във вярата, се пресели от земята на Ур на Халдеите; тринадесет века след излизането на народа на Израел от Египет под водачеството на Мойсей; около хиляда години след помазването на Давид за цар; в шестдесет и петата седмица според пророчеството на Данаил; по времето на сто деветдесет и четвъртата олимпиада; в седемстотин петдесет и втора година от основаването на Рим; в четиридесет и втората година на царуването на Цезар Октавиан Август, докато мирът царуваше над цялата земя, Исус Христос, Вечният Бог и Син на Вечния Отец, като пожела да освети света с преблагочестивото си идване, заченат по делото на Светият Дух, преминали девет месеца, се роди във Витлеем Юдейски от Дева Мария и стана човек: Раждането на нашия Господ Исус Христос по плът.“ (Римски мартиролог)

„И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.“ (Йоан 1, 14)