Завърши традиционният зимен лагер на Католически Скаути България, който се проведе от 5.02 до 7.02. на хижа „Морулей“. Разноцветната група съставена от патрули на епархиите в страната, сред които множество младежи от гр.Раковски прекара незабравими мигове сред зимната природа на старозагорския край.
Ето какво разказа Дамяна Кумчева от гр.Куклен за скаутските изживявания през този период:
„Станах част от Католическите скаути преди две години на летния лагер, който се проведе в родния ми град – Куклен. На този лагер се научих, че скаутът е винаги готов да ти помогне, да те упъти, да те разсмее, да те нахрани, да се помоли за теб. Научих се как да паля огън, как да използвам компас и как да си опъна палатка. Получих и някои иновативни знания в измайсторяването на тотем на лагера и в актьорското майсторство.
Тази година, обаче присъствах на зимния лагер, който се проведе в хижа Морулей, близо до с. Дълбоки, Старозагорско. Това, което ме впечатли бе природата с цялата си снежно- бяла покривка. Чистият въздух и уютната обстановка, която ни предоставиха хижарите, ми вдъхнаха повече енергия и позитивизъм (за което съм много благодарна). Времето беше перфектно за игри, забавления, палене на огън, кракоходно придвижване и още много дейности из природата, но истинското удоволствие настъпваше с пиенето на топъл чай и греене до топлата печка, които ни чакаха в трапезарията на хижата. Темата на лагера бяха траките. Шеф Самуил се постара да ни разкаже как са живели траките, какви са били техните обичаи и какво са ни завещали те. Построяването на мини гробница на траките от сняг беше една от задачите, които имахме да изпълним за определено време. Благодарение на нея с другите участници от патрула се научихме на работа в екип и как да построим нещо красиво заедно. Разбира се, не мога да пропусна нощните игри, които ни организираха шефовете и за които се изискваше координация и изобретателност, като шиене на бонбони за бижута, като тези на траките. Всяка вечер, всеки патрул имаше задача да помогне в подготовката на вечерното бдение, било то с танц или сценка. Тук е мястото да изразя своята благодарност към пети патрул, част от който бях и аз, за радостта от това, че се класирахме на първо място за приноса си във вечерното бдение и за отборния дух, който заразяваше останалите участници в лагера. Шеф Гриша и шеф Ставри се погрижиха за страхотното настроение съответно с китара и синтезатор. А за това стомасите ни да не са празни се погрижи баба Мими със своите великолепни гозби. Отец Ивелин, сестра Елка и сестра Франсоаз ни помогнаха да бъдем в общение с Бога и да разберем, че ние сме „солта и светлината“ в света. Това бяха някои от най-запомнящите се за мен моменти, в които съм се чувствала наистина страхотно, защото бях заобиколена от хора с чисти и отворени сърца. Искрено се надявам да мога да взема участие и в предстоящите скаутски лагери и срещи“.
