Днес Християнството чества Празникът Въздвижение на Светия Кръст. Този празник възниква в Йерусалим, на годишнината от посвещението, на 14-ти септември 335 г., на двете базилики, построени от св. Константин Велики, едната на Голгота (ad Martyrium), другата при Божи гроб (Anastasis), след откриването на реликвите на Светият Кръст от св. Елена, майката на императора. Кръстът, инструмент на най-ужасните мъчения, който Константин забранява да се използва през 320 г., за християнина е дървото на живота, престолът, олтарът на Новия завет: от Христос, новия Адам, заспал на кръста, изниква прекрасното тайнство на цялата Църква. Кръстът е знакът за господството на Христос над онези, които при Кръщението са му уподобени в смърт и слава.

Празникът Кръстовден припомня разпятието на Исус с особената цел да подчертае централното място на тайната на кръста в християнското богословие. Така възникна широкоразпространена необходимост да се преживее литургично изкупителната стойност на смъртта на Исус на кръста, добре изразена от антифона:

„Adoramus te, Christe, et benedicimus tibi, quia per sanctam crucem tuam redemisti mundum.“

„Покланяме Ти се, Христе, и Те благославяме, защото чрез Светия Си кръст Ти изкупи света.“