Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Той е свързан със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите и нивите се раззеленяват и се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките. Свети Георги е почитан от българите като покровител на овчарите и стадата.
Гергьовденските обичаи и обреди са свързани преди всичко с грижата на българина за добитъка в началото на животновъдната година, за плодородието по нивите, с желанието му за здраве, дълголетие и щастие.
Един от най-важните обреди на Гергьовден е жертвоприношението с първото родено агне през годината, което се принася курбан на Свети Георги. Действието се извършва от най-възрастния мъж. Агнето, почистено и сресано, е окичвано с венец и захранвано с трици (означават плодородие), сол (означава ситост) и трева (означава изобилна паша за овцете).
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на свети Георги Победоносец, а от 1916 г., поради преминаване от Юлианския към Григорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.
