Иван Гаджев на 50! Житие и страдания, и за театъра като начин на живот.

Иван Гаджев е от гр. Раковски. Той завършва висше образование със специалност Начална училищна педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски“.
През 1997 г. завършва двугодишен курс по Актьорско майсторство с режисьор Христо Церовски в Учебния театър към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, след което остава в постоянната професионална трупа на университета, която поддържа репертоарна игрална дейност под ръководство на Христо Церовски и има редица творчески постижения.

От 2002 г. до 2003 г. Иван Гаджев посвещава 2 години от професионалния си път на учителската професия като начален учител в ОУ „Христо Ботев“ гр. Раковски. През 2003 г. постъпва на работа в МВР. Към днешна дата Иван Гаджев е специалист в Криминална полиция, отдел „Детска престъпност“. От 2012 г. до днес Иван Гаджев посвещава свободното си време на педагогическа сценична дейност, като режисира на доброволни начала спектаклите на Театрална група към НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – гр. Раковски – 1908“, с които трупата печели награди от национални и международни фестивали. Женен е, има дъщеря и син.

Здравейте, господин Гаджев! Честит юбилей! Бъдете здрав и успешен във всичките си начинания. Благодарим Ви, че се съгласихте на личния си празник и на Световния ден на театъра да дадете интервю за нашата медия.

-Здравейте! Благодаря за уважението! За мен е удоволствие!

Работата Ви е в МВР, но за голяма част от хората сте човек на изкуството и ми е интересно да разбера къде се чувствате по-комфортно – на сцената на театъра или на сцената на живота? –

-По комфортно е на Сцената, защото Величието на Театърът е в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят, а в живота не …. но е по–трудно от живота и за това е професията изисква много смелост и се нарича -Актьорско майсторство. За да ти стане комфортно на сцената се иска много работа изпълнена с пот, сълзи, дори понякога и кръв/има бойни сцени/, понякога натоварването е огромно в зависимост от ролята. Но хубавото на театъра е, че научаваш как да живееш, например ако има нещо казано, то Шекспир и Чехов вече са го казали в пиеси. Моят учител в студентските ми години Христо Церовски казваше- “Искам да се страхувате от живота, а не от сцената!”

Разкажете ни за режисьорската професия – в какво се състои, кое е най-трудното и кое най-удовлетворяващо?

-Не претендирам да съм режисьор, а аз по-скоро обучавам на занаята –„Актьорлък“ тези младежи. Най –трудното е да накарам групата от млади хора, с много различни и цветни характери, да дишат в един такт и да повярват в себе си, да осъзнаят колко сила и мощ има в мислите им и да не помислят за каквато и да било негативна мисъл, защото на сцената се излиза чист, играта става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса, а за това са нужни почтенни и чисти хора. Актьорството не е за темерути и дебелокожи, казваше Христо.

Най-удволетворяващо е как пред погледа ми едно представление се засажда, обгрижва от нас и разцъфва като дърво, който плод обаче се дава на публиката, при нас за едни аплодисменти, тъй като всички сме доброволци. Незаменимо е чувството, когато 200 или 300 човека публика в един и същи момент изпитат едно и също чувство – радост, тъга или успееш да ги разсмееш до сълзи, но именно това е великото в Театъра. Театърът е блян, игра с начало и край. Актьорите играят и са развълнувани зрители сами на себе си, като в сънищата. Обичам края на едно представление, защото поне при мен, той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа, понякога взаимствана с персонажи от работата ми в МВР.

При Вас самия как се зароди желанието да се занимавате именно с режисура?

-По принуда, нямаше режисьор в Раковски. През 2013 година ме поканиха да помагам на едни младежи от театралната група към читалището, но повече ми се играеше на сцената, но сега вече свикнах, тъй като нямах избор тези вече около 10 години, но на репетиции си позволявам да поиграя, тъй като сцената и театъра ми осигуряват моментна амнезия за всичко „онова“ в МВР, което може да те съсипе .

Жив ли е театъра? Трудно ли оцелява в нашето съвремие?

-Жив ли е !?…по-скоро оцеляващ , трудно е . Но дядо Вазов е казал „Не се гаси, туй що не гасне“ . Надпреварата за духовността и опазване на културата е от край време, но е неблагодарен процес, недофинасиран от държавата, борещ се с простотията и дивотията с които ни заливат, а и хората са вече поробени от консуматорското начало. Но има надежда тъй като наблюдавам процеса в града ни около 10 години, появи театрална публика, много готина дори и има млади хора в нея, избрали бюлетина Театър, но за тяхно съжаление подцениха фестивала и не се насладиха на прекрасни спектакли. Тук искам Сърдечно да Благодаря на тези млади хора от Театрална трупа при НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1908“ гр. Раковски, че ми се довериха и ми вярват, следват, пазят в себе си пламъкът на театралната магия и Доказаха, че театърът, това магическо изкуство, може да се роди навсякъде, ако човек има сърце за това тъ дори и в „Ракуски“ , което преди време не вярвах. Моя будител , учител и режисьор Христо Церовски, който ме научи как да не се страхувам, как да се боря и да гоня мечтите си, казваше „Театър можеш да правиш и на една гола поляна в едно село, въпросът е в това дали имаш какво да кажеш, ако имаш действай! Театърът не е за страхливци, театърът е за характери!

През октомври миналата година в град Раковски се проведе театралният фестивал „Магията на живата сцена“. Гостуваха Ви театри от различни градове в България. Това беше първо събитие от подобен тип в град Раковски, разкажете ни за емоциите?

-Град Раковски може да се гордее с тези млади таланти . От около 40години не е имало театрална група, а за фестивал да не говорим. Но помечтахме заедно и стана. Невероянтият екип Поли, Стоян, Валю, Ачо и Силвия с много упорство и много работа асфалтираха път към едно много трудно изкуство като Театъра в града ни. Благодаря на Общината и хората ,които ни подкрепиха. Благодаря и на тези, които Не ни подкрепиха и дори се подиграваха, но така ме мотивираха и насърчаваха.

Емоциите от фестивала бяха в пълната гама от много забавление, усмивки до сълзи, от поезия до танци, истинска театрална атмосфера, която създадохме с всички театрални трупи. На сцената на Читалището града ни оживя една Магия, като името „Магията на живата сцена“ и мисля, че хората я усетиха на всички нива – вербално, невербално, музикално, визуално. Хубавото е на тези фестивали, че не са със състезателен характер, а да се учим едни на други и да правим изкуство с много любов. Надявам се и тази година да успеем .

От всички спектакли, които сте режисирали имате ли си любим?

-Влюбен съм в Пиесата „Имало едно време…“ По мотиви от „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе по постановка на Христо Церовски, светла му памет. Направихме я с много любов през 2020 година с тези млади хора в много трудните ковид времена. Пиесата заживя 24 години по-късно отново чрез нас, а тя бе първата пиеса направена 1997година в Учебен Театър на Пловдивския Университет и бе играна около 30 пъти из цялата страна, с която се гордея тъй като бях в основната първа трупа в ПУ. Пиесата изиграна прекрасно от нашите младежи ме върна към студентските години, където учех и правехме театър в Пловдивски Университет. Ние я изиграхме около 10 пъти на различни сцени , но искам още да се играе, тъй като не се получи както аз исках .

С театралната трупа сте печелили награди от национални и международни фестивали. Коя е най-голямата награда за Вас?

-Че още ме търпят актьорите!/шегичка/. Участвахме във фестивали из цялата страна, играхме в помощ на благородни каузи, но най-вече за каузата да радваме публиката с нашите представления, да оставяме и да подаряваме радост и храна за душите. Изключително сме щастливи, че с тази постановка за пръв път в нашата история миналата година бяхме наградени с отличия от три фестивала. Трупата ни спечели:

Награда на публиката – зрителите на мартенски театрален маратон от фестивала „Океан от любов“ – гр. Пазарджик;

Награда Гранд При от фестивала „Театърът в движение“, гр. Разград;

Награда на за екипна актьорска работа от Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ – гр. Тополовград.

И това не беше всичко. Горди сме, че успяхме да впрегнем сили и да осъществим една идея, мислена от дълги години, а именно, организиране на театрален фестивал в нашия град. Така 2023 се превърна в рождената година за Театрален фестивал „Магията на живата сцена“ – Раковски.

Предстоят ли Ви нови проекти, кога да Ви очакваме с нов спектакъл?

-Подготвяме нов спектакъл за 2024г. „Глупаци“ от Нийл Саймън, но информацията е секретна и ако ви разкажа , трябва да ви ликвидирам и излежа на Слънчев бряг.

Защо е важно хората да ходят на театър?

-Защото е хубаво ! Който е ходил знае.

– Къде е светлината днес в това трудно време, в този „сложен свят“ – време, в което сякаш стойността „да имаш“ вместо „да бъдеш“ е по-голяма, в което ако те няма в някоя социална мрежа, те няма изобщо според някои…

-Светлината е в увеличаване качеството на образованието, драстична промяна трябва! Жал ми е за младите хора днес, когато най- великата нация в света – интелигенцията вече е без право на глас, превърната е в безпомощно и беззащитно малцинство, задушена от консумативното начало и от дивотия, дори простотия заливаща ни от социалните мрежи, телевизионни екрани и клюкарска преса. Гледах скоро Учителя Теодосий и той каза –„Не можем да живеем по законите на дявола и да чакаме Господ да ни спасява“ . От такива учители имаме нужда днес. След като днес един симфоничен оркестър струва по-малко от един футболист, какво наследство очакваме да оставим на децата си? Културата не съществува, за да носи печалба, а да възпитава. Ако това не се промени, в бъдещите поколения ще преобладават повърхностни и много опасни хора. Но за мен всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят.

За празника на „Световния ден на театъра“ Специално ПоЗдравявам „Шилетата“/както ги наричам на шега/ от Театрална група към НЧ „Св. Св. Кирил и Методий – гр. Раковски – 1908“ и желая на всички ни полет над суетите, радост в безвремието и стремителна крачка за всеки труден път, до като е нужно! И Безсмъртие!