Визитка: Йонко Земярски е на 45 години от Раковски. Основното си образование завършва в родния си град, а средното в Професионалната гимназия по битова техника в Пловдив. Редовната си военна служба отбива в спортна рота с профил „Баскетбол“. Висшето си образование получава в Югозападния Университет „Неофит Рилски“ в Благоевград със специалност „Икономика“. Има три деца , двама сина и една дъщеря. Най-малкият е Нико на 2 години. Собственик на единствената в България фабрика за изкуствени елхи „ГРИПС ПВЦ“.

За бизнеса

Стартират бизнеса от ресни за врати . Преди демократичните промени, родителите му често пътуват в страните от бившия соц. лагер, откъдето купуват различни стоки и ги продават в България. И така един продукт купен почти по случайност започва много да се търси. Първият път донасят 100 бройки от ресните, после 200 и т.н. И семейството му решава да се фокусира в производството именно на този лесен продукт. Йонко влиза в семейната фирма на 18 години, а по-големият Любомир – на 22.

„Ние знаехме и меда и жилото на това производство. И лошите и добрите му страни. Не бяхме първите , много хора в Раковски също се опитваха и произвеждаха тази стока. И така 1000 бройки, 2000 бройки, 10 000 бройки , 100 000 бройки. Видяхме , че от един елементарен продукт в точното време може да се печели. До ден днешен продължаваме да ги произвеждаме тези ресни и от сантимент. Той е част от нашата фирмена история.“

През 1991 г. фирма „Грипс ПВС“ започва бизнес с производство на пластмасови материали. Успоредно с това внася от Канада и монтира външни винилни облицовки (сайдинг). Същевременно компанията изнася фолио за канадски производители на елхи. Интересите се преплитат и идеята за собствено производство на пластмасови коледни дръвчета идва логично. Преди 7 години собствениците инвестират 240 хил. евро и внасят оригинална технология от Канада.

Πpeз 2007 г. фaбpиĸaтa инвecтиpa oĸoлo 200 000 eвpo в нoвo oбopyдвaнe, a следващото лятo – oщe oĸoлo 100 000 eвpo в тpeтa пoтoчнa линия, ĸoятo дa oтгoвopи нa нapacнaлoтo тъpceнe нa жилĸoви eлxи.

Tъpгoвeцът, ĸoйтo дотогава e внacял caмo плacтмacoви дpъвчeтa oт Kитaй, започва да предлага бългapcĸи. Poднитe eлxичĸи ca пo-ĸaчecтвeни и xopaтa вeчe пoвeчe ги ĸyпyвa.

„B пpoдължeниe нa 15 гoдини изĸycтвeнaтa eлxa ce e cвъpзвaлa c Kитaй. Знaeлo ce e, чe вcичĸи изĸycтвeни eлxи ca ĸитaйcĸи. Ceгa вeчe ce знae, чe ĸaчecтвeнитe изĸycтвeни eлxи ca бългapcĸи. Сега продаваме всякакви размери елхи в 12 държави.“, paзĸaзвa Йoнĸo Зeмяpcĸи.

„Когато започнахме да произвеждаме изкуствени елхи, не сме мислили, че ще опазваме български гори, но така се получи.„- споделя Йонко Земярски.

Бизнесът с изкуствени елхи е твърде специфичен и рисков заради своята сезонност.

„Ако до 10 декември не падне сняг, продажбите падат два пъти, защото хората не се настройват празнично, а продукцията трябва да се реализира само за около три седмици“, отчита досегашния опит Йонко Земярски.
По данни на „Грипс“ в страната се продават около 250 000 изкуствени коледни дръвчета. Пак според оценки на компанията единственият български производител има 60-70% пазарен дял.

Припомняме, че същата фирма достави новата огромна 13-метрова елха на площада в Пловдив.

„Не обичам да се хваля , не обичам да хваля и нашите работници, макар , че благодарение на тях съществуваме. Хората от Раковски са изключително работливи. Не знам на какво се дължи това , но е факт.Със сигурност не съм от най-добрите работодатели , но пък смело мога да заявя , че сме коректни и лоялни. И хората ни вярват.“

За себе си

Йонко Земярски спортува от малък и до днес. Ключовата дума за него е “ на фокус“. От малък работи върху себе си като се фокусира над това , което иска да постигне и да усъвършенства себе си и работи над слабите си страни. Това е и причината за успеха му . Тази негова стратегия от спорта пренася по-късно и в бизнеса си. Фокусирането в дадена цел е неговият начин на живот .

„Няма невъжможни неща и непостижими цели ако човек се фокусира в желанието си . Тогава влага всичките си усилия и след известно време ще го постигне „- категоричен е Йонко Земярски.

Другото качество , което е водещо е търпението и умението му да чака.

„Винаги си поставям постижими цели и затова смятам, че ми са се получавали. Освен това важно за успеха е да се обграждаш с качествени хора, които не те дърпат надолу. Умея да отсявам хората.

На тези неща никой не ме учил. Или е генетика или е интуиция. Не е въпрос на оценки в училище. Никога не съм бил отличник , по-скоро бях много добър ученик. Никога не съм се водил по учебния материал и не съм се движил по общата схема, винаги съм бил извън общата рамката. Хубавото е , че бях поощряван от учителите ми за това . Импровизирам много често и това се харесва от хората. Импровизирам до ден днешен, дори бизнесът ми е импровизация. Коледни елхи никой не произвежда.

Като студент преподавателят ни по икономика Тончо Трендафилов ми каза нещо, което съм запомнил и до днес: “ Когато започвате бизнес трябва да е регламентирана собствеността юридически и винаги трябв да имате 3 опорни бизнеса . Никога да не се занимайвате само с една дейност, винаги трябва да имате 3 различни бизнеса.“

Това го виждам на практика при мен. Всеки продукт си има жизнен цикъл .След 7 години по обективни и субективни причини , дори при липсата на конкуренция животът на този продукт се изчерпва.Така дори единият бизнес да не потръгне, другият ако е в застой , винаги ще имаш един бизнес , който да е работещ . И така се чувствам спокоен и балансиран.

Смятам, че съдбата е благосклонна към мен. Благодаря всеки ден на Бог и на съдбата си , че не ме е изправяла пред сериозни катаклизми и катастрофи в житейски и бизнес план. Единствената загуба в семейството е когато почина баща ми преди 18 години, който бе и създател на фирмата ни.

Но честно казано мисля , че всичко , което имам и съм, го заслужавам . Поне 40% смятам , че ги заслужавам, а останалите са бонус от съдбата .“

Като вляза вкъщи в коридора ме посреща надпис , който гласи „Тук трябваше да пише нещо важно“. Това е нещо като мое мото. Като се замислите , днес едно ви е най-важно, другата седмица друго го измества.

Всяка неделя ходя на литургия. Приземявам се там. Смирявам се . Чувствам се балансиран в църквата. Понякога получавам отговори на някои въпроси. Другото , което правя в неделя е палачинки . Понякога най-елементарните неща ти дават страшно много топлина.

Във всеки нов продукт вкарваш сърце и воля и се получава. Мечтите могат да се постигнат ако вървиш към тях стъпка по стъпка . Да си здраво стъпил на земята и да не се самозабравиш когато те станат реалност. Искам да съм здрав, по-често да се усмихвам без причина и да живеем в мир.

Не искам да съм много голям в бизнеса и да съм неприлично богат човек. Защото тогава ще загубя свободата си . Ето например свободата да не отида на работа един ден. Рядко се случва , но имам свободата да си го позволя. Ето защо не бих се занимавал с политика. Аз съм отборен играч, а „феър плей“ в политиката не виждам .

За държавността и политиката

Интересувам се от политика и следя обществено-политическия живот в страната колкото всеки средностатистически българин.С брат ми обсъждаме и анализираме политиците и актуалните събития в страната. Често и с хумористичен нюанс. Не вярвам, че някой министър председател е дошъл на власт за злото на България. Не го вярвам , но се случва . Причините могат да бъдат всякакви и разнородни. Политиката е доста хлъзгаво поприще. Хубавото е, че никой не ти търси отговорност.

Може би трябва да ми побелеят още повече косите , за да поискам да вляза в политиката . Може пък и да съм закъснял. Аз съм човек с десни убеждения . Предложения съм имал , но не съм се изкушавал досега. Не искам да ставам политик и поради още една причина. Няма да мога да си говоря на нашия католишки диалект. Съвсем сериозно го казвам. Общуването на диалекта ни и католишкия хумор ми дава свобода . Не мога да се лиша от това.

Сънародниците ни в чужбина, които са сравнително преуспели -знаещи и можещи , са кръвоносната система на България. Голяма част от тях не са икономически емигранти и аз знам каква е тяхната болка . Тези българи ги дразнят повече „битови“ неуредености да ги наречем отколкото заплащането на труда. Защото ако си добър специалист ще си намериш и в България доходна работа. Но, когато ще вдигат данъците на , защото замърсявали въздуха, а баба Пенка гори дюшеци и отпадъци в печката си, това не е проблем. И същата тази баба Пенка гледа 20 котки. Ето такива дребни на първо четене казуси създават усещането за липса на ред, законност и ясен регламент. Ако централизираната власт се локализира ще може да се решават повече специфични проблеми на място. Не може една наредба да важи за цялата страна. С децентрализацията ще могат да се отпускат целево на такива социално слаби хора повече помощи. Защото на мен като човек от бизнеса не ми трябват помощи и Слава Богу.

Политиците не си дават сметка колко хора биха се върнали в държавата.

Дразни ме и некъдарността. Когато някой е поставен там където не му е мястото.

Недоумявам защо трябва да се променят 140 закона тая година .

Създава се една нова прослойка от „бели якички“ като сертифициращи органи за документално оформяне на проекти. Преплетено с другите хора , които искат да си варят ракията става България на две скорости. Едните ги вълнуват европроекти и продажби , другите ги здаволява нормалният им начин на живот.Тези две прослойки са твърде отдалечени една от друга. Това води до страшно окрупняване на бизнеса, веригите ще стават по-големи, големите продавачи ще стават още по-големи. А гръбнакът на дясната политика не са големите фирми. Това не бива да се забравя. Това е послание към управляващите , за да не предават и обричат малкия и среден бизнес.

Малкия и среден бизнес се задъхва именно от това окрупняване , а не от данъците. Задъхва се от многото промени, нормативни уредби и изисквания. Данъците са прекрасни в България. Не се оплаквам и от местната власт, защото това е в компетентността на централната власт. Разбирам , че в бюджета трябва да влязат ен на брой неща , но нека да се балансират. В момента бюджета не е баласиран, а се хвалят , че има излишък. Но този излишък има цена. Със сигурност не им е лесно на политиците. Аз виждам , че се стараят и се чудят защо не им се получава. Правителството създава колебания в дясно ориентираните хора, а това води до недобри настроения.

Именно децантрализацията би решила значителна част от проблемите. Защото много по-логично и целесъобразно е да отговаряш за един общност от 10 000, 20 000 души отколкото за цяла държава. Тогава и човешката страна на държавността ще придобие лице.

Ето да вземем Павел Гуджеров. Той е млад човек, виждал съм го как има търпението да изслушва всеки , който се е обърнал към него за каквото и да било. Според мен градът се развива много добре. Хората остават да живеят тук, харесва им и имат поминък. Градът има друг облик. Страшно много пари се изсипаха тук. Не знам хората от Раковски дали си дават сметка, че нашия град , намирайки се съвсем близо до Пловдив ,започва да има много близък стандарт до този на големия град. Имам предвид с почти изравнените доходи и след асфалтирането на толкова много улици . Прави ми впечатление, че след 8 вечерта улиците опустяват. Това показва, че хората имат работа и не бездействат. Но хората сме късопаметни и забравяме , че само преди 3 години в Раковски нямаше асфалт. Сега започват – канализацията миришела, асфалта е некачествен. Но в Раковски разумните хора са болшинство от хейтърите. Убеден съм в това.

С подобряването на инфраструктурата и качеството на живот в града и проблемите започват да стават градски.Легналите полицаи са градски проблем. Като беше кратер до кратер го нямаше този проблем със скоростта. . С асфалта ще дойде още един градски проблем с паркирането . Новата мода е всеки да си паркира на пътното платно.

За спорта с любов и болка

Имам е една много болна тема. Казва се „ГРИПС Арена“. За 7 години през игрището минаха 150 деца. Но изгубихме едни 15 години и изпуснахме децата , дали заради технологиите или заради учебната система , дали заради нас родителите, но спор няма децата трябва да спортуват. Това не може да стане и без подкрепа от местната власт, без да упреквам когото и да било.Мечтата ми е някой ден в Раковски да има спортна зала.

През 2015 г. братята Земярски реализират амбициозен проект . Те успяват да осъществят дългогодишния си проект „Грипс Арена Раковски”.

Бизнесмените са мотивирани от два болезнени обществени проблема – силното влияние на бързоразвиващите се технологии и затлъстяването на все по-голям процент подрастващите.

Баскетболно и волейболно игрище е разположено на открито на площ от 1900 кв.м. Целта на Земярски е да се събудят интереса на децата към спорта и да повишат амбициите им за успехи площадката, която е за 600 зрители.

„За мен развитието на спорта в една държава би трябвало да се определя не по броя на олимпийските титли, а по броя на подобни площадки. Убеден съм , че хората , които се фокусират върху спорта, те се фокусират и в професията , която си избират. Без значение от попрището , на което се развиват. Тези хора са дисциплинирани, стават отговорни и може да се разчита на тях. Много рядко в днешно време бизнесът отделя средства за подобни проекти със социална насоченост.“