Света Елена е родена около 249 година в Дрепанум, който през 327 г. бил преименуван от сина й, император Константин Велики, в нейна чест на Хеленополис, днешният Херсек в Турция. Баща й бил езичник, ханджия. Била незаконна съпруга на римския император Константин І, който я изоставил заради низшия й произход и се оженил за доведената дъщеря на император Максимиан.

Синът й, Константин ІІ, й дал почетната титла nobilissima femina, а след победата му над Максенций тя получила собствен дворец в Рим и титлата „августа“.

Елена приела християнството през 312 г. и го насърчавала всячески. Полагала много грижи за бедни и страдащи. На нея е приписвано построяването на много църкви, като „Светият Кръст“ в Йерусалим, „Рождество Христово“ във Витлеем, „Светите Апостоли“ в Константинопол (Истанбул), базиликата „Св. Петър и Марцелин“ в Рим.

Когато Елена била вече над 70-годишна, й се присънило, че Бог й наредил да замине за Палестина, за да намери светите места и да им отдаде необходимата почит. Нейният съвременник Евсевий съобщава, че тя заминала през 326 г. за Йерусалим, като поклонничка по следите на Исус. Намерила гроба на Христос и трите добре запазени кръста, които били на повече от 300 години. Епископът на Йерусалим Макариос І бил свидетел при намирането на кръстовете. Кирил Йерусалимски също свидетелствал за истинския кръст и Божи гроб. По време на това поклонничество Елена поставила основите и на църквата над Гетсиманската градина.

След смъртта си Елена била погребана в мавзолей на Via Labicana в Рим, който първоначално бил предназначен за Константин І. След това тленните й останки били пренесени от сина й в Константинопол. През ХІІ в. нейни реликви били пренесени в бенедиктинското абатство в Отвилер, Франция, а през ХІІ в. – в църквата „Santa Maria in Aracoeli“ в Рим.

Константин Велики построил в Рим църквата „Santa Croce in Gerusalemme“ за реликвите на Светия Кръст, които Елена пренесла от Йерусалим в Рим и до смъртта си на 18 август 330 г. съхранявала в своя дворец.