Стефка Милиева е на 35 години от град Пещера. Завършва висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендарски” със специалност социология. В село Болярино живее от 10 години. Първоначално започва работа в Кметство Болярино като старши сециалист ведомствено обслужване, впоследствие е един мандат кметски наместник, а в момента е кмет на селото.
- Нека най-напред да представим цялостния образ на село Болярино и да вникнем в редовете на неговата история. Какво трябва да пише във визитната картичка на населеното място?
Село Болярино е малко, спокойно и много зелено местенце, сгушено между два продълговати баира, разположено на 35 км източно от гр. Пловдив. Надморската му височина е 167м, а на баирите 213м.
Селото е с много дълга история, по което съдим от монетите от различни епохи, открити в околностите на с. Болярино и съхранени в Археологическия музей в гр. Пловдив, както и проучвания на няколко тракийски ритуални ями от V в. Пр. Хр., но ние разполагаме с писмени материали за съществуването му едва след Освобождението.
Преди Освобождението селото се е казвало Бейкьой и е било турско село, в което са живеели двама богаташи. Населението се е занимавало със животновъдство. Около 1870, като аргатин на Гявур Осман се преселва дядо Иван Краваев от село Рахманлий. Той участвал в четата на Добри Войвода, но след залавянето му, Иван Кравая се укрива при бея на работа. По време на Освободителната война дядо Иван напуска бея и тръгва за Рахманлий при семейството си, но селото е опожарено, открива ги в Търново. Там с бившите си другари от четата посрещат Генерал Гурко и им оказват помощ. Те назначават Иван Кравая за комендант на този край. След Освобождението дядо Иван се връща в Бейкьой, но заварва турците да бягат към Цариград. Гявур Осман също се готвел да напусне земите ни. Дядо Иван купува на безценица 100 дка земя и дворното му място и окончателно се заселва в Бейкьой. Постепенно прииждат и други заселници – общо 51 рода от околни села. Заселването и разрастването на селото е ставало постепенно и до 1929г. населението на с. Болярино е 1189 жители, през 1933г. наброява 1327 души, притежава 23 000 дка земя, от която 17 000 дка обработваема площ, 1000 дка гора, останалото общинска мера. Населението се е занимавало със животновъдство. Към днешна дата в село Болярино живеят около 400 души, а голяма част от къщите са необитаеми, има 700 глави едър рогат добитък, 1020 овце, 480 пчелни семейства.
- Какво Ви накара да се кандидатирате за кмет и как се чувствате като човек, който е поел доста отговорности към своите съграждани?
Преди да се кандидатирам работих в кметството и бях наясно с работата, ангажиментите и отговорностите, познавах хората и нуждите им. Смятах, че мога да им бъда полезна. Много от проблемите на хората могат да се решат с малко усилия и разбиране, не са нужни хиляди левове и грандиозни проекти. Хората в малките населени места искат малки и елементарни неща – улична лампа, да се запълни дупка пред къщата им и най-вече да са спокойни. А някои се нуждаят просто от слушател, да споделят своя болка, защото в селото ни живеят предимно възрастни хора. Старая се винаги да помагам на всеки с каквото мога.
- Каква обстановка заварихте в Болярино след сядането Ви на кметския стол?
Бих казала нормална обстановка. Работя много добре с предишните ми колеги. Не мога да кажа че сме имали някакви конфликти или непоносимост и отричане от направеното от тях, консултираме се, давали са ми съвети, уважаваме се.
- Какво осигурява препитание на жителите на Болярино? Има ли достатъчно работни места в селото? Младите задържат ли се в селото или работят в съседни населени места и градове?
В селото е развито животновъдството има 4 кравеферми, 4 овцеферми, 480 пчелни семейства, които осигуряват прехрана на част от населението и един цех за бетонови елементи. Останалата част от работоспособното население пътува до местоработата си – голяма част работят в с. Белозем. Някои от тях пътуват и до гр. Пловдив. За съжаление младите хора не искат да живеят в селата. Починат ли близките им, имуществото се продава или заключва.
- Какво е състоянието на инфраструктурата в село Болярино? Осъществени ли са необходимите ремонтни дейности или тепърва предстоят такива? Каква е ситуацията с водоснабдяването?
Селото разполага с 16 км улична пътна мрежа. Инфраструктурата е в лошо състояние, защото настилката е трошенокаменна и при дъждове и снегове се образуват дупки. Засега не сме имали големи проблеми с водоснабдяването, въпреки че съоръженията са много стари.
- Като визираме работата на кмета на Болярино, политик или гражданин е той? Само админстративна работа ли е ?
Моето разбиране за работата на кмета е преди всичко да помага за разрешаване на проблемите на населението от всякакво естество или ако не е в компетенциите му да постави проблема пред хора, способни да го разрешат, да бъде връзка между населението и други институции ако се налага. Ние сме избрани от хората да ги представляваме, да поставяме проблемите им пред администрацията, да взимаме решения за населеното място в техен интерес. Освен административните услуги, които извършваме в малките населени места хората се обръщат към нас за всичко – когато нямат вода, ток, дори ако не им работи телефона или просто да се оплачат на някого, както и ни обвиняват за много неща, които просто не зависят от нас.
8.Като какъв, по-скоро, се вижадате – гражданин или политик. Как Ви виждат хората?
Виждат ме като гражданин. В малките населени места всички се познаваме и сме си някак близки и задружни.
9.Кои са значимите места, обекти и забележителности в селото. Има ли в населеното място училище, детска градина, читалище и църква? Развива ли се спортна, просветна и духовна дейност в тях?
През 1908г. на доброволни начала населението построява Църквата „Свети Йоан Богослов”, която днес е в много добро състояние и е отворена за миряните всеки ден.
През 1881г. е построено първото училище в селото. През 1926г. със средства от населението е построено училище „Христо Смирненски”, което за съжаление не работи от 2000г. Децата учат в ОУ „Гео Милев” – с. Белозем, с осигурен транспорт от Община Раковски.
През 1925г. е поставено началото на читалищната дейност със събиране на книги от личните библиотеки на основателите. Първата поставена пиеса е „Иванко”, като за целта мелницата е преобразувана в театрален салон. Читалищната сграда е изградена 1958г. и разполага с киносалон, библиотека, етнографска сбирка, „Стая на сомените”, съдържаща фотографии и документи от миналото на селото ни. В момента Читалището организира програми и тържества, с активното участие на учениците от селото по случай Коледа, Бабин ден, Осми март, Първа пролет.
Селото ни може да се похвали и с редица природни забележителности:
Гората в землището на Шишманци и Болярино е обявена за защитена територия с цел да се запази местонахождението на редките за страната ни птици като малката бяла чапла, гривестата чапла, нощната чапла и блестящия ибис.
Сборно съкровище от Болярино, открито на 28.05.1963г, в керамичeн съд в околностите на селото и съдържа 30 сребърни монети от различни епохи. Съкровището е изложено в Археологическия музей в гр. Пловдив с номера 2273-2295 и 2313-2319.
Ямно светилище с. Болярино, изследвано 1998г., ръководител на разкопките Доц. д-р Георги Нехризов – проучени са няколко тракийски ритуални ями от V в. пр. Хр., открити са интересни материали, които се съхраняват в Националния археологически институт в София. Светилищата представляват изкопани в земята ями, в които траките са извършвали ритуални действия, свървани с хтонични вярвания.
Чирпан бунар – единствената водна пещера (220м), с карстов извор с дебит на водата ~ 45 l/s в Оризово-Чирпански регион. Същият обхваща две петна от еоценски варовици между гр. Чирпан и с. Шишманци, с обща площ 35кв.км. Чирпан Бунар е обявен за природна забележителност в бр. 88/1974 на Държавен вестник Цели на обявяване: Опазване на карстов извор с езеро с площ 5,0 ха.
10.Кои са изявените личности, с които се свързва името на селото?
Саксофонистът Миньо Георгиев-дългогодишен член на фолклорната група „Канарите“, който за жалост почина тази година. Фаготистът Марко Минев- дългогодишен първи фаготист на Софийска Филхармония. Полковник Денчо Георгиев- една от легендите на ЗРВ. Командир на 3та зенитноракетна бригада до 1980г.
- А какво ви предстои през следващата 2018?
Започнахме изграждане на видонаблюдение в селото, с което целим да опазим имуществото и да повишим сигурността на жителите. Изграждаме и нов парк. Всичко, което се случва в населените ни места е с подкрепата на Кмета на Общината Павел Гуджеров и Общински съвет – Раковски.
Какво ни предстои ще разберем след приемане на бюджета на Община Раковски за 2018 година.
