Противно на легендите, че брадясали дилъри обикалят около училищата и зарибяват децата, истината е, че на училищна възраст те посягат към наркотици най-често в компанията на свои приятели, които отскоро са започнали, на купони, в собствената си среда. Никой не опитва наркотици с идеята, че ще стане наркоман. Никой не тръгва по този път със знанието  къде ще го изведе  – болница, затвор, комуна, гробища. Никой не си казва: „ Я да стана един наркоман, да зарежа училището и приятелите си от детинство, да лъжа от сутрин до вечер семейството си, да крада пари от джобовете на родителите си, да изнасям и залагам телевизора, да крада от хората по улицата, да занемаря външния си вид, да загубя всякакво доверие у близките си, да ги нараня така, че и душманин не би го направил, да проваля всичките си планове за образование, професия, спорт, семейство…” Никой не започва с това. Дори да го вижда у други хора, той си мисли така : „Това не се отнася до мен, аз никога няма да загубя контрол. Ако ми хареса, ще го правя отвреме навреме. Аз не съм като другите”. Започва се от едното любопитство и желание да бъдеш част от средата.

Очевидно е, че приобщаването към наркоманията не е чак толкова доброволно, както се приема обикновено. Твърде често това става чрез измама или насилие. Дори когато детето опитва наркотик от собствено любопитство, то стига до него не само, а в резултат на умишлена психологическа обработка, водеща до него. Затова особено важно е да се следи средата, посланията вътре в нея, общата атмосфера, която допуска или не наркотици. Обикновено тя е решаваща в определена   възраст.

По материали от профилирани страници за превенция.