Отец Димитър Димитров, който е добре познат на раковчани, като дългогодишен свещеник в енория „Пресвето сърце Исусово“ използва личния си профил в социалните мрежи за да разясни един от наболелите спорове „За или против мартениците“.
Публикуваме поста му без редакторска намеса:
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Преди няколко седмици, предвид наближаването на 1 март, бях помолен от мой събрат да кажа няколко думи за (или по- скоро, против мартениците). Искаше се от мен да подчертая, че те са категорично в разрез с християнството и са суеверие, което нарушава I-ва Божия заповед.
Първоначално, макар и с не особено въодушевление приех. През следващите часове, ме налегнаха доста мисли по отношение на аргумента за мартениците. Чувствах се все по- не вдъхновен. Накрая му се обадих и го помолих да ме освободи от поетия ангажимент. Той любезно удовлетвори молбата ми.
На следващия ден, видях материали в фейсбук, споделящи една инициатива на „Каритас България”. Студенти ще продават благотворително мартеници. Средствата ще отидат в помощ на нуждаещи се. Благородно! Дано някой не намери кусур и в това… квази идолопоклонство.
Днес на самия първи март, четейки в мрежите и чувайки по радиото мнения, получавайки лично поздрави и благопожелания, и дори с една вече вързана на ръката мартеница, продължавам моята „мартенична медитация”. Сигурен съм, че тези които връзват червено- белия усукан конец с пожелания за здраве едва ли влагат нещо магично в това. Звучи ми, откровено казано, доста безобидно. А и само като си помисля колко неща в християнството са дошли от езичеството. Въпрос на интерпретация: бялото- знак на чистотата; червеното – знак на пролятата кръв т.е. жертвата, любовта… Защо не! Колко лесна и непосредствена символика…
Идва ми наум мисълта на Св. Амброзий „Не вярвай в суеверията, за да не ти се случат” (цитат по памет)
Да не задълбаваме чак толкоз. Да не даваме възможност на дявола да се перчи излишно виждайки го навсякъде.
В покаятелното време сме. Време на очистване. Нека се очистим от „християнското езичество”: от високопарните амбиции, от клерикалистичната надменност, от самовнушението, че носим истината в джоба си и да претендираме от тези, които не я мислят като нас, по възможност да ходят на пръсти или даже хич да не ни се мяркат.
Бабите, като, макар и малко намръщената тази сутрин баба Марта, та дори и по-западната и леко страховита на външен вид нейна посестрима баба Яга, са винаги симпатични и доброжелателни. Така, че с едно пролетно усмихнато намигване: Честита баба Марта!
„Моите мартенички” Хубава снимка, която тази сутрин ми изпрати една сестра, вероятно без да предполага, връзвайки ми най- хубавата мартеница-мили спомени от тези деца, сега млади мъже, които започват първите си стъпки в живота на големите. Да им пожелаем успех!