Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ участва в първа среща на високо управленско ниво за бъдещето на регионалното ни развитие. Кметовете на няколко водещи общини, сред които и кметът на Раковски Павел Гуджеров, изпълнителният директор на НСОРБ и ръководни общински представители взеха активно участие в дискусията.
Събитието, в което се включиха и представители на Европейската комисия (ЕК), Световната банка, Управляващите органи (УО) на програмите с европейско финансиране, Одитния орган, Администрацията на Министерския съвет и областни управители, се организира от Управляващия орган на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР). Целта му бе да се стартира дискусия по възможни подходи, чрез които на регионален/ териториален принцип да се инвестират европейските средства за сближаване за периода 2021-2027 година.
При откриването на срещата, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова информира, че в рамките на министерството се осъществява подготовка за новия програмен период. Тя отчита както научените уроци, така и възможностите и изискванията от предложенията за регламенти, които ЕК анонсира през миналата година. Според заместник-министърът от тук нататък ще е важно по какъв начин ще оползотворим новите възможности, защото въпреки всичките ни усилия, множеството инвестиции с европейски средства, които правим от 2007 година насам, дисбалансите в регионалното ни развитие се задълбочават.
От страна на Централното координационно звено (ЦКЗ) към Министерския съвет ръководителят му Иван Иванов посочи, че новите изисквания на регламентите показват необходимост от своевременен и бърз старт на бъдещите програми, включително чрез предварително подготвени проекти. Анализът на ЦКЗ показва две ключови предизвикателства пред бъдещото развитие на България. Първото е устойчивото развитие на икономиката, по- високата й производителност и дигитализация, както и обезпечаването й с човешки ресурси. Второто е задълбочаващите се регионални различия.
Кметът на община Раковски Павел Гуджеров посочи, че общините са се справили добре с реализацията на инвестиции по ОПРР за периода 2007-2013 г., защото са имали подкрепата на териториалните структури на програмата. Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ функционира трудно заради многото бенефициенти. Гуджеров предложи разширение на ОПРР и за общините , които са с население над 20 000 жители предвид на това, че в голяма степен развитието на по-малките общини решава част от проблемите на големите общини. Павел Гуджеров подплати думите си с примера, че когато жителите на Раковски имат добра инфраструтура и благопритни условия за живот няма да пренаселват Пловдив и допълнително да увеличават градските екологични проблеми, които са големите проблеми на урбанизацията като трафика, вредните емисии и замърсяването на въздуха.
„Над 50% от жителите на Унгария живеят в столицата Будапеща. Нали не искаме това и за България?“- риторично попита Гуджеров и добави: „Добре е да развиваме силни икономически общини, които да са като опорни сателити на областния град. Това би се получило истински ефективно, когато европейската солидарност не опира само до областните градове, а обхвата да се увеличи. Не приемам за уместно натоварването на институциите Регионален съвет за развитие или областните управители с големи очаквания, предвид факта, че капацитет в тази насока до сега там не е развиван. 10 години такъв кадрови потенциал се развива в общините и най-нормално те да са движещия механизъм и в следващия програмен период.“- заключи кметът на община Раковски.
В края на срещата, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството обобщи, че спрямо бъдеща програма за регионите се планира да не се прилага революционен, а еволюционен, т.е. надграждащ подход. Министерството е също така наясно и с това колко трудно и продължително се създава капацитет за изпълнение на проекти. Намеренията са териториите да не се делят на градски и селски, а да се осигурява допълняемост и разграничаване на подкрепата на ниво операции.
В резултат на срещата на високо ниво се формулираха няколко извода :за насочването на бъдещите европейски средства е необходим регионален подход, съобразен с капацитета на отделните нива; регионалните неравенства могат да се преодолеят с два подхода- регионален и/или надхвърлящ административните граници; неравенствата са много големи и правилно това се подчертава от много от участниците, големият проблем е как да се адресират; необходимост от ясна политика, обезпечена с адекватен ресурс и от анализи за икономическа специализация на регионите спрямо потенциала им, наличие на национални стимули за териториални инвестиции.