Петровден е наричан празникът, посветен на християнските Първовърховни Апостоли Свети Петър и Свети Павел. Чества се на 29 юни, както в Православната, така и в Римокатолическата църква. В традиционния български бит е един от най-почитаните празници през летния период.
Имен ден празнуват: Петър, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Преслава, Памела, Камен, Кремена, Павел и производните на тях имена.
Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас бил неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).
Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.
Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател.
Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отсича с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.
Петър е арестуван през 42 г. по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и е заточен в затвор в Йерусалим, откъдето след няколко дни избягал в Антиохия (Сирия).
Апостол Петър проповядва божието слово в различни страни. Негово дело са многобройни чудеса, като лекуване на болни и немощни. Според Йероним Стридонски („За знаменитите мъже“, гл. I) Петър 25 години е римски папа – от 43 до 67 – 68 г. Тъй като това съчинение е написано по-късно, повечето съвременни изследователи датират неговото посещение в Рим едва в началото на 60-те години на 1 век и отхвърлят твърдението Петър да е заемал папския престол. Наричан е папа за пръв път през 384 г.
По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.
Петър е силно тачен и от католическата, и от православната църква. Католическата църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни, като същият ден е възприет и от източноправославния календар.
Апостол Павел е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Свети Павел извършва мисионерски пътувания и създава многобройни християнски общини на териториите на Мала Азия и Балканския полуостров около средата на първи век от Хр.
Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан „апостол на езичниците“.
Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Разказва се, че смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на благовестието, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16: „Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.“ Православната и римокатолическата екзегетика приема авторството на Павел за всички негови послания, а протестантската смята за негови само няколко от посланията.