Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
В първа част на нашето историческо пътешествие ви запознахме с личностите на Михаил Добромиров и Викенти Пеев. Днес ще ви представим авторите на книгата „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“ – Петър Арабаджийски и Яко Яковски.
В първа част на нашето историческо пътешествие ви запознахме с личностите на Михаил Добромиров и Викенти Пеев. Днес ще ви представим авторите на книгата „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“ – Петър Арабаджийски и Яко Яковски.
Петър Арабаджийски e роден на 23 февруари 1820 година в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Изпратен да следва в Рим, завършва духовни науки в Конгрегацията за разпространение на вярата. Съавтор е на книгата „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“, написана на павликянско наречие и отпечатана на латиница в Рим. Получава свещенически сан през 1846 година и се завръща в България. Служи 4 години
в енорията „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ във Варна и 11 години (1850-1861 г.) в енорията „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово. Помага на миряните си със съвети как да се лекуват. През 1861 година е назначен да обслужва новосъединените католици от източен обред в Цариград и е предложен за техен архиерей, но той не пожелава да смени обреда си и на 6 април 1864 година се завръща в Пловдивско. Назначен e за помощник–енорист в село Балтаджии, където работи с Яко Яковски. Там служи 11 години.
Почива на 6 юли 1874 година в град Пловдив, където е на лечение. Тленните му останки са пренесени в село Балтаджии и погребани в църквата. След изграждане на новия храм те са пренесени и препогребани в гробищния парк.
Яко Иванов Стойков или Яко Яковски е роден на 21 март 1821 г. в село Калъчлий (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). На 3 ноември 1834 г. заминава да учи в Рим, където завършва средното и висшето си образование през 1845 г. Той получава титла доктор по богословие. Счита се, че той е първият раковчанин получил докторска степен.
Автор е на няколко отпечатани книги (някои в съавторство с Петър Арабаджийски), написани на павликянско наречие и отпечатани на латиница.
В увода на „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“ той дава обяснение как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от свещениците правопис. Тази книга е била използвана като домашен буквар от павликянското население в пловдивско. Съдържанието на книгата е на 179 страници и условно може да се раздели на три части. Християнските постулати в първата част са оформени във вид на въпроси и отговори и са подредени в групи, наричани „учения“ и „дялове на науката християнска“. Втората част на книгата включва молитви – това са молитвите, които всеки християнин трябва да моли сутрин и вечер, молитви за всеки ден от седмицата, преди и след
изповядване, приемане на светото причастие и др. Третата част съдържа песни. Книгата има две издания през 1844 г. и 1869 г. Първото издание включва притурка от 23 страници, добавени в отделна част към първите 179 страници. В началото на притурката след въведение на латински са дадени писмените знаци на кирилица с техните наименования и еквиваленти на латиница. След това са представени текстове на традиционни за павликяните молитви, записани на църковнославянски език с кирилица. Добавеното въведение на латински език, под заглавие „Към читателя“, явно имайки предвид по-широка публика, прави изданието „триезично“. Българският читател е получавал възможност да се моли като чете молитвите с две азбуки -старобългарски на кирилица и павликянско наречие на латиница.
През 1846 г. Яко Яковски се завръща в България. Бил е свещеник в енориите – „Непорочно зачатие на Дева Мария“ във Варна, „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово (Хисаря) и „Свети Франциск Асизки“ в село Герена (Белозем). През 1862 г. е назначен като енорист в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии (Секирово). Следващата година той успява да убеди общината да отпусне средства за създаване на първото светско училище и става пръв негов преподавател. Построена е сграда на училището през август 1863 г., но тя изгаря през 1878 г.
Яко Яковски умира на 21 февруари 1872 г. Погребан е в църквата в родното си село, а след построяване на новата църква костите са пренесени и препогребани в селските гробища.
