Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
В първа и втора част на нашето проучване ви запознахме с личностите на Михаил Добромиров, Викенти Пеев, Петър Арабаджийски и Яко Яковски. Днес ще ви представим личността на Иван Романов – католически епископ, апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат и мъченик за Христовата вяра.
Иван Романов е роден на 10 септември 1878 година в село Балтаджии, днес квартал Секирово на град Раковски, тогава в Източна Румелия. Завършва началното си образование в родното си село и през 1891 г. постъпва в католическата семинария в Пловдив. След това следва в София философия и богословие. Ръкоположен е за свещеник на 21 януари 1901 година от епископ Менини. До 1905 година е помощник-енорист при римокатолическата църква „Свети Йосиф“ в София. След това за една година поема същата служба в село Селджиково, Пловдивско. През лятото на 1906 година е назначен за капелан на княз Фердинанд, когото следва при напускането му на България през 1918 година. На 24 август 1923 година папа Пий XI го назначава за свой таен камериер – служба, потвърдена и от папа Пий XII. Служи при Фердинанд в изгнание до 1941 година. На 6 юли 1942 година е избран за титулярен призренски епископ и назначен за апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.
Още в първите година на управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. През есента на 1945 г. властите започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на част от недвижимата собственост на църквата. До 1948 г. ѝ позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Промени в Закона за трудовата поземлена собственост от 1948 г. посягат на един от най-доходните ѝ източници – земята. Църквата е лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения. Законът за изповеданията от 1949 г. прекратява връзките на католическото духовенство в България с Ватикана и съответните Конгрегации и ордени, които са оказвали известна финансова помощ в предишния период. От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от Закона за изповеданията тя се третира като обществена организация, задължена да има бюджет, който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.
По време на съдебните процеси срещу католически свещеници в България, монсеньор Романов е арестуван от Народната милиция. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, обвинен за шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода, която да излежи в затвора в Шумен. След множество изтезания по време на следствието и в затвора, здравословното му състояние се влошава. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в отделението за арестувани в Шуменската болница. Погребан е от д-р Караланов и санитарите от болницата. Седем години по-късно останките му са пренесени и погребани в селското гробище в Секирово.
На 25 август 1998 г. към процеса за беатификация на отец Фортунат Бакалски са присъединени отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. От 17 ноември 1998 г. те носят титлата „Божи слуга“. На 23 октомври 2023 година в храма „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски е проведена първата публична сесия от беатификационния му процес.
Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г.,
барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.
