Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
Неизменна част от църковното наследство на територията на община Раковски са изградените храмове – манастири, църкви и параклиси. В следващите публикации ще ви ги представим накратко, а днес ще обърнем по-специално внимание на манастирите в град Раковски.
Света Елисавета (женски манастир) – действащ католически манастир и дом на сестрите францисканки. Той е разположен в кв. „Генерал Николаево“ и се намира до католическата църква „Пресвето сърце Христово“.
Присъствието на сестрите францисканки в България води началото си от 1931 г., когато основават сиропиталище в Пловдив, за да помагат на деца в нужда. След смяната на политическия режим в България през 1989 г. сестрите-францисканки решават да възобновят мисията си в България, прекъсната през 1949 г., когато са принудени да напуснат страната. Сестрите се обръщат към епископ Георги Йовчев да им посочи място, където могат да развиват пасторалната си дейност. Избрана е енорията „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, където енорист е отец Петър Изамски. Мисията на монахините-францисканки в
Раковски е основана на 11 март 1992 г. Първоначално се помещава в църквата „Пресвето сърце Исусово“. На 3 август същата година започва строежът на манастирска сграда. Манастирът е осветен през 1995 г. и е посветен на Света Елисавета Унгарска.
Днес сестрите от манастира водят катехизис, занимават се с пасторална дейност, грижат се за възпитанието на децата, младите, бедните и нуждаещите се. Веднъж седмично провеждат занимания за хора с увреждания, а от 2020 година изпълняват проект „Нов център за социално включване и развитие, социална рехабилитация и интеграция в общността“ към Стратегията за водено от общностите местно развитие на Сдружение „Местна инициативна група Раковски“.
Свети Максимилиян Колбе (мъжки манастир) – действащ католически манастир и дом на отците францисканци-конвентуалци, разположен в квартал „Нов център“ на град Раковски.
Манастирът е осветен на 2 април 2000 г. и се стопанисва от монаси от ордена на конвентуалците. Началото на присъствието на ордена в България е свързано с отец Йосиф Кривчев. Първият настоятел на манастира е Максимилиан (Йосиф) Балабански, който написва и посвещава книга под заглавие „Св. Максимилиян Мария Колбе – Рицарят на Пренепорочната“. На 2 април 2000 година отец Максимилиян е назначен за предстоятел на новопостроения в центъра на град Раковски конвентуалски манастир, където остава до смъртта си на 14 февруари 2011 година.
Покровителят на манастира Св. Максимилиян Мария Колбе е полски францисканец-
конвентуалец, свещеник, мъченик, мисионер и светец на Католическата църква. Той е първият полски мъченик от периода на Втората световна война, обявен за такъв по време на беатификацията през 1971 г. Храмовият празник е на 14 август.
Свети Бенедикт – (женски манастир) – действащ католически манастир в кв. Секирово на гр. Раковски. Манастирът се намира до църквата „Свети Архангел Михаил“. През 2006 г. сестрите-бенедиктинки откриват филиал на манастир „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“ в кв. Секирово към гр. Раковски. Това е вторият техен манастир в България. Първият манастир на сестрите бенедиктинки е в Царев Брод и е основан през 1924 г. Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите-бенедиктинки в България..
