С дълбока тъга, но и с благодарно сърце, днес се сбогуваме — макар и отдалеч — с нашата скъпа сестра Квирина.

Тя беше монахиня от ордена на свети Бенедикт — духовна дъщеря на този велик учител на Църквата, чието мото е Ora et labora – „Моли се и работи“. И тя именно така живя: в мълчалива молитва, в неуморен труд, в тихо, но мощно свидетелство за Христос.

Макар да не беше родом оттук, тя стана част от нашето духовно семейство. С години отдаде сили, любов и грижа за нашата енория – с усмивка, с вяра, с безрезервно служение. Тя посея много добро, което ще продължи да дава плодове.

Днес я няма между нас, за да ѝ кажем „благодаря“ лично. Но вярваме, че думите ни ще достигнат до нея — не само през разстоянието, но и през вечността. Защото любовта в Христос не познава граници. А нашата благодарност е дълбока, искрена и неизчерпаема.

Почивай в мир, сестро Квирина. Благодарим ти за примера, за молитвата, за вярната любов към Бога и хората. Ти ни показа как се живее според правилото на свети Бенедикт, и сега вярваме, че Господ ти казва:
„Добри и верни рабе, влез в радостта на своя Господ!“