Във връзка с отбелязването на 80 години от края на Втората световна война и участието на Българската армия в нея, тази година се проведе национален ученически конкурс за есе, разказ или стихотворение „Потомък славен“.

Сред участниците се открои Магдалена Димитрова Костадинова – ученичка от 12. клас на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, родом от село Шишманци, община Раковски. Тя е правнучка на ветерана от Втората световна война Никола Василев, а нейният разказ е създаден именно по неговите спомени.

На областния етап на конкурса Магдалена зае първо място в жанр „разказ“, като творбата ѝ е изпратена за оценка на национално ниво.

В знак на признателност към делото и подвига на Никола Василев, през 2017 година Общинският съвет – Раковски прие решение улица №34 в с. Шишманци, на която ветеранът е живял, да бъде преименувана на негово име. „С този жест отдаваме заслужена почит пред подвига, саможертвата и героизма на този достоен жител на Община Раковски”, се посочва в решението на местния парламент. Никола Василев е бил командир на трети взвод в първа пехотна дружина на 47-и Ардински полк и е награждаван многократно с ордени за храброст.

Паметта му бе почетена и при погребението му, когато лично кметът на община Раковски Павел Гуджеров присъства, за да отдаде последна почит на героя от Втората световна война.

В подготовката и реализацията на инициативата съдействие оказаха ръководствата на Община Раковски, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните в България, както и дъщерята на ветерана – Донка Николова Камбурска, бивша учителка и краевед.

Нека поздравим Магдалена Костадинова за достойното представяне и успеха ѝ!

Екипът на R-news ви представя уникалния разказ на правнучката на Никола Василев.

Боят при Зашовец – спомен от Никола Иванов Василев, боец от 47-и Ардински полк, 1-ва пехотна дружина, взводен командир (подофицер) на III взвод

„Боят при Зашовец“ – спомени на Никола Василев.

Автор: Магдалена Димитрова Костадинова, родена 31.05.2007г.

Населено място: с. Шишманци, ул. Васил Левски №1

Училище – Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Пловдив

Клас: XII д

Провеждащият се ежегоден традиционен събор в кметство Шишманци в края на месец август т.г., за моите най- скъпи роднини, съвпадна с отбелязване годишнина от смъртта на мой братовчед. Във възпоменанието се отдаде почит и на паметта към наскоро починалия 98 годишен Никола Василев  баща на Донка Николова Камбурска. Същият е бивш участник във втората фаза на Отечествената война 1944-1945г.

 В случая съдбата наклони разговора за него. В юбилейната за човечеството 80 годишнина от победата при разгрома на хитлерофашизма Националния инициативен комитет за честването обяви провеждането на ученически конкурс „ Потомък Славен“ .

  С особено чувство на гордост изразих готовност  да участвам в конкурса, защото от това което прадядо Никола, когото приживе познавах, е преживял и сътворил, отправям дълбока признателност и уважение към героизма му и неговата личност.

  В строфата: 

Питаш ме нещо да помня,

чий сме ний корен издънка,

кой да издири изтънко,

своята жилна потомна…

 

 поетът ни насочва към миналото на нашето село, да се поучим от мъдростта на хората, живели по нашите земи, да помним и тачим.

  Спечелил обичта и признателността на обществото дядо Никола не се уморяваше, навсякъде да напомня за цената на човешкото безумие – войната, погубила много млади животи и оставила много майки с черни забрадки и деца без бащи. Надарен с добродетелите на патриот и родолюбец, той казваше:

„ Помня всички събития като ден днешен.

паметта ми крещи и вика да не изчезнат спомените от съзнанието ми, да не изтлява болката ми, жарта да не угасва, а да предам на поколенията как ние храбро се сражавахме.“

 Ограничена с малкото време до края на конкурса, отделям важно място на 90 годишната ми прабаба Донка Никола Камбурска за значимия й труд и принос за моето физическо и особено нравствено израстване. От сърце и душа й благодаря с пожелание за здраве и дълголетие.

  Литератор по образование и патриот по душа, тя талантливо и грижовно беше описала за поколенията след нас, спомените за събитията на фронта от своя баща. Те са ценен исторически факт в съхраняването живата памет на предците ни и заемат особено място в издадената книга „Шишманци в миналото и днес“ , чиято заслуга се пада на нея.  Нека да се пренесем в спомените на нейният баща.

Боят при Зашовец

Спомени от Никола Иванов Василев, боец от 47-и Ардински полк, I-ва пехотна дружина, взводен командир (подофицер) на III взвод

Помня и до последния ден не ще забравя позициите, които през нощта на 15 срещу 16 април зае нашият 47-и Ардински полк.

На 16.04.1945 г. сутринта артилерийски залпове подеха бойната песен. Пушечен и минохвъргачен огън се присъединиха към нея.  Дружините настъпиха. Скоро от противниковите позиции забълва огън и желязо. Настанаха тежки мигове. Всред хаоса на огнения дъжд първите се хвърлихме в атака. Устремът на бойците бе неудържим и се овладя хребета на юг от Зашовец. Но в селото бе врагът и изходът на сражението ставаше проблематично. Боят кипеше, напрежението растеше. Предпазливо се надигнах и тогава нещо ме парна по лицето. Ранен съм и откаран в лазарета. Санитарни носачи и линейки непрекъснато евакуираха ранени и убити. Страшна картина! Бях превързан и отказах да остана в лазарета.

Боят продължаваше, с бомбени и автоматни удари се водеше той за всяка къща. Бойното поле приличаше на изригващ вулкан. А боят кипеше с нестихваща сила.

Обед е. Ардинци влязохме във вражеската позиция: Победа, но не още. Отблъснат, но не напълно унищожен, унижен и разярен врагът дебнеше.

Ние бързо укрепихме завзетите позиции. И само след около час и половина, едва отдъхнали трябваше да устояваме на контраатаката. Артилерийски и минен огън безмилостно обсипваха цялата ни позиция. Зловещ грохот оглушаваше околността. Положението ставаше все по-критично. Но останките на врага бяха изринати от нашите окопи.

Понесъл големи загуби, разстроен, уплашен противникът се сви в бърлогата си. Но посред бял ден пред очите ни, той започна да прехвърля нови сили.

Свечеряваше се. Наоколо се носеше мирис на изгоряло и барут. Злокобната сянка натежа над дола между Зашовец и Ястребци. Още не беше съвсем мръкнало и започна масиран артилерийски огън с димни снаряди. Само за няколко минути цялата позиция беше обвита с черен непрогледен дим. Бяхме под обстрела на всички видове оръжия. Земята кипеше, небето – гореше. Картината бе страховита. Всякакви връзки с поделенията на полка бяха прекъснати. Никакви възможности за ориентация. Трябваше свръх човешки сили и железни нерви, за да издържим. Едно огъване, една грешна стъпка биха създали паника. Командването на полка бе подложено на тежко изпитание. Но подполковник Бочев, командир на полка, бе предвидил всички ходове, да определи и мерника за всички ключови пунктове в позицията на противника.

Искам тук да разкажа за проявения героизъм на Петко Захариев, боец в нашия III-и взвод. Борбата беше жестока. В най-критичния момент той се появи във фланга на взвода, където противникът наблегна и застраши тила. Тогава славният Петко изтегли леката картечница от ръцете на мерача, който се оглеждаше, изскочи от окопа и се хвърли далеч пред взвода, където залегна и откри ураганна стрелба по врага. Огънят му бе бърз и поразително точен. Неприятелят се засуети. Започна смъртоносен двубой. Противниковата тежка картечница пренесе огъня си върху Петко, но той не прекрати стрелбата. Така той спаси взвода ни от поражение и живота на половината от другарите, ударени във фланг.

Огънят постепенно започна да стихва, димът да оредява. Връзките бяха възстановени. Заредиха се рапорти за достойно изпълнен дълг. Победата бе удържана. Беше към 21 часа.

В ранното утро на 17 април се изтегляхме през Ястребци. Мълчаливо обръщахме поглед към Зашовец. Там се бяхме увенчали с нова бойна слава. Там бе пролята кръвта на наши бойни другари, най-близките, с които се бихме рамо до рамо. Те обаче повече нямаше да ни следват.

Връщайки се в миналото възкръсват много спомени, събития, герои. Аз чувствам как редом с мене крачи Христо Иванов Генов, моят земляк и брател, с който деляхме радости и скърби. Дълги години в разговорите ни за фронта, спомените ни отнасяха при пробива на линията Маргит, когато врагът трябваше да бъде отхвърлен, пренасяхме се и линията Вараждин-Чаковец и задачата да се завладее силно окрепената линия село Оряховица, Зашовец и Ястребци и как за тези епични боеве и проявен героизъм бяхме наградени с ордени за храброст. Спомняхме си и за последното настъпление към град Марибор, където се получи веста за капитулацията на Германия. 

В заключение:

   Многократно награждаван за участието му в Отечествената война и кавалер на ордени за храброст, като граждански жест в знак на уважение и признателност към делото на този достоен българин  Общинския съвет в град Раковски единодушно реши да се преименува улицата в село Шишманци, където е живял, да носи името Никола Василев.

  В заключение: заинтригува ме краткото слово на Иванка Комитова, поднесено на откриването на Паметника на загиналите и участниците във войните за  Майка България от село Шишманци, в което каза:

„ Уважаеми гости, жители на Шишманци, зад всяко от изписаните на плочата имена стои човешка съдба, семейство, живот, изпълнен с труд и лишения. Били са вероятно обикновени, непретенциозни, трудови хора, които не са се смятали за герои. Но в страшните мигове са устояли и са защитили своята воинска чест, плащайки за това с живота си.

 Нека си спомняме с признателност  за тях, за хората, живели някога в селото ни и защитили достойно и неговата, тоест и нашата чест. Този паметник е израз едновременно на нашата признателност и част от самоуважението ни. Той е нашият начин да се поклоним на героите от Шишманци.

 

Мотивацията и любовта към Отечеството е основния фактор, за което Патриарха на българската революция Георги С. Раковски формулира така: „ЛЮБОВТА КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО ПРЕВЪЗХОЖДА ВСИЧКИ СВЕТОВНИ ДОБРИНИ!“

СЛАВА И ДЪЛБОК ПОКЛОН!

Автор – Магдалена Костадинова

Консултанти: Донка Камбурска – преподавател по български , литература и история от с. Шишманци и 

Любомир Стрехин – председател на  ОС на СВВБ – гр. Раковски