Кръстът е високо издигнат. Ударите на чука отекват през вековете и ще отекват дотогава, докато и последният заблуден ще намери своя покой, докато ще утихнат последните вълни на вината, докато знакът на нашата победа ще осветли всички простори на вечността. Най- светият умира. По лицето на земята преминава скръбта на всички времена. Обаче върху трескавите чела любовта поставя благославящата си ръка.По реките на времето няма да отекне напразно умолителния зов на човеколюбивия Бог. Всяка скръб ще се разцъфти в блаженството на Господа.
От дълбочините на страданието израства кръстът и се издига чак до куполите на съвършенството. Който носи знака на кръста, знака на победата, той ще победи смъртта.
Това, което Евангелието не ни обещава, не бива и ние да си обещаваме,  а именно     живот без кръст. Евангелието без страдание принадлежи на небето, страданието без Евангелие принадлежи на пъкъла,  Евангелието със страдание принадлежи на земята.
„В света скърби ще имате, но дерзайте;  Аз победих света“. (Ив. 16, 33 )
Какъв свят и благодатен извор е страданието на божествения Спасител! Когато Исус увисна на Кръста, изоставен от всички, обсипан с хули и подигравки, с окървавено и разкъсано тяло, потопен в морето на страданието и любовта, самотен и захвърлен като корабокрушенец на пуст остров, тогава бе извоювано вечното спасение. Това бе кръговрат на времето.
Създателят на човешките сърца стана цар на сърцата. О, светиКръсте, няма ли да привлечеш повече сърца към Себе Си?
„И когато Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“(Ив. 12, 32).