Роден: III век, Патара, Турция

Починал: III век, Ликия, Турция

Честване: 6 декември

Вид честване: факултативно възпоменание

Покровител на: деца, ученици, моряци, рибари, на всеки намиращ се в неблагоприятни обстоятелства, фармацевти, търговци, министранти

Любовта е най-голямото „чудо“, което се ражда от вярата: грижата за най-малките, за ближния ни, днес е най-пророческото и революционно послание, което ни оставя Свети Никола. Роден през III век в Патара, в Ликия, той става епископ на Мира по време на преследване на християните от страна на Диоклециан, като бил изправен пред затвор, но се спасява благодарение на Константиновия едикт от 313 г., който предоставя свободата на изповядване на вярата. Защитник на правата вяра, вероятно е участвал в Никейския събор през 325 г. Според преданието, той има особено внимание към нуждаещите се, както, според легендата, към двете млади момичета, които успели да се оженят само благодарение на епископския дар за зестра, предоставен им от Свети Никола.

Умира около 343-346 г. и е погребан в катедралата на град Мира, а през 1087 г. мощите му са пренесени в Бари, където той е почитан като покровител на града и също така е считан за защитник на моста на диалога, който обединява Запада и Изтока. Известен със своята святост и застъпничеството си пред престола на Божествената благодат, между XI и XV век се превръща в един от най-почитаните светци на цялото християнство. Орденът на Свети Доминик, още от своето основаване през 1216 г., има особена преданост към светеца. Проповядващите братя продължават неуморно да разпространяват култа към Свети Никола и да работят преди всичко за единството на Католическата и Православната църква, които го почитат на 6-ти декември.